Новата 2021-ва година беше посрещната по необичаен начин както в България, така и в останалите страни по света.

Вечерта и през нощта на 31 декември срещу 1 януари липсваха традиционните празнични концерти по площадите, които винаги са били притегателно място за отбелязването на празника от много хора по цялото земно кълбо. Въпреки това водещи остават надеждата и вярата в едни по-добри дни.

„Дано Новата 2021-ва година донесе на всички ни здраве, късмет, повече радостни мигове и поводи за усмивки!

Нека вярваме и правим добро, да следваме мечтите си и да постигаме целите си!“, това написа областният управител Галин Григоров във фейсбук профила си. Той посочва още, че изпращаме старата година с благодарност въпреки трудностите и посрещаме Новата 2021-ва с надежда за по-добри дни, както и с вяра, че изпитанията са ни направили по-силни и по-уверени в себе си.

С позитивизъм и вяра в доброто Областна администрация Русе представя една малка част от поверията за днешния Васильовден. Ето ги и тях:

На Нова година и на Васильовден не се дават пари назаем, за да не излезе богатството от дома.

На този ден не се изхвърля боклукът, за да не вземе късметът да „избяга“.

Смята се и, че късметът на къщата зависи от този, който пръв влезе в нея.

След празничната трапеза от сурвачките се откъсват дрянови пъпки, които се хвърлят в огъня, като преди това се наричат на всеки член от семейството. Ако пъпката пукне и подскочи, то и човекът ще е здрав и щастлив през цялата годна.

Друга традиция повелява преди посрещането на Новата година да се нарежат 12 колелца кромид лук, да се поръсят със сол и да се оставят да престоят през нощта на трапезата, като всяко от тях се наречи на един от месеците през годината. На сутринта, ако солта се е стопила, то през съответния месец ще вали, ако ли пък не, то най-вероятно тогава времето ще е сухо и ясно.

Джобовете на дрехите трябва да са пълни с монети. Вярва се, че този обичай ни гарантира здраве през цялата година.

Жените пък трябва да се облечени в най-новите си дрехи, за да запазят хубостта си и през настоящата година.

Нека съхраняваме и предаваме тези толкова уникални за нас – българите, традиции.

Те са неразделна част от идентичността ни и от нас зависи ще успеем ли да ги опазим и завещаем на следващите поколения.