Кибератаката срещу българската Национална агенция за приходите бе оповестена публично, точно когато България финализираше покупката на осем нови изтребителя Ф-16 като част от подкрепен от САЩ план за смяна на българските изтребители от съветската ера и въвеждане на стандартите на НАТО в българските военновъздушни сили, пише американският вестник "Ню Йорк таймс".

Информация за атаката изтече в медиите от руски имейл адрес. След като се разбра за нея, българският министър на вътрешните работи Младен Маринов повдигна въпроса за руска намеса, предава БТА.

Няколко американски служители, които отблизо следят действията на Русия, твърдят, че атаката носи почерка на руското военно разузнаване ГРУ и че целта е кампания за финансов и политически натиск върху ключови фигури в българското правителство. Но американските шпионски служби все още не са установили окончателно кой стои зад нападението, отбелязва "Ню Йорк таймс".

"Макар да е ентусиазиран член на НАТО, България има слаба и пропусклива киберзащита - вероятно най-слабата в алианса. (В България) е широко разпространена значителна киберкриминална дейност, включително спонсорирана от руската държава. Всяка защита е толкова силна, колкото е силна най-слабата й брънка и има опасения, че може да се стигне до информация за инфраструктурата на НАТО по време на учения и разполагане на сили на алианса в България", казва бившият военен командир от НАТО адмирал Джеймс Ставридис.

A hack that uncovered the personal data of nearly every working adult in Bulgaria has raised suspicions over possible Russian involvement https://t.co/AvHVyW8CJz

— New York Times World (@nytimesworld) 15 август 2019 г.

"Ню Йорк таймс" изтъква, че според някои български анализатори Русия разглежда членството на България в НАТО и Европейския съюз като "троянски кон", който може да използва, за да влияе върху вземането на решения в двете организации, когато са застрашени интересите на Москва.

Подобен сценарий означава, че Русия продължава да има значително влияние върху вътрешната и външната политика на България.

Огнян Шентов, директор на Центъра за изследване на демокрацията, твърди, че България вероятно има най-близки отношения с Русия от всички други страни членки на Европейския съюз. "Винаги сме били някъде по средата между Вишеградската четворка и Русия", заяви Шентов.

Най-сериозното средство за влияние на Русия върху България е енергийният сектор. Русия контролира сто процента от ядрената енергетика на България, сто процента от природния газ и по-голямата част от доставките на гориво, подчертава Шентов. Москва не се колебае да използва това. Първото правителство на премиера Бойко Борисов падна от власт през 2013 г. след поскъпване на енергията, довело до масови протести, които според Шентов са били предизвикани от Русия.

Неотдавнашната атака (срещу НАП), при която бяха откраднати данните на около пет милиона души, подновява опасенията за различните начини, по които Русия може да влияе.

Служители на американския Държавен департамент също признават сериозността на кибератаката, независимо кой я е извършил. Според тях тя е предупредителен сигнал към българското правителство в момент, когато САЩ и други страни от НАТО се опитват да противодействат на зловредното влияние на Русия, отбелязва "Ню Йорк таймс".

Атаката срещу НАП разкрива сериозната уязвимост на българската инфраструктура в сферата на киберсигурността, отбелязва американският всекидневник. Нападението бе извършено с една от най-разпространените и най-лесните за отблъскване форми на кибератака. След нападението НАП бе принудена да признае, че не е правила дори елементарни тестове за защита срещу кибератаки.

Божидар Божанов, работил като съветник на българското правителство по въпросите на киберсигурността през 2015-2016 г., заяви, че най-стряскащото е колко лесно е било атаката да бъде отблъсната. Според Божанов Русия не е замесена, но след като начинаещ е в състояние да извърши такава атака, само можем да си представим какво могат да направят руските разузнавателни служби, посочва "Ню Йорк таймс".