Тежките инциденти по трасето между Бургас и София зачестяват, но няма полза от мерки “на пожар”, коментира Диана Саватева пред 24 часа.

КОЛАНИТЕ в автобуси, изпълняващи междуградски курсове, стават задължителни според предстоящи промени в Закона за движение по пътищата - това бе една от първите новини, които се появиха в коментари за поредната тежка катастрофа на магистрала “Тракия”. Край Вакарел загинаха 6-има пътници, а оцелелите ще останат в кошмара на преживяното завинаги.

Акциите за използване на предпазните колани са сред превантивните дейности на МВР и без съмнение от тях има ефект. Една от причините са санкциите - 50 лв. глоба и отнемане на точки, другата - по-широката информираност какво се случва с шофьор или пътник при сблъсък, ако е със или без колан.

По темата има доста изследвания, а резултатите от тях не са еднозначни. Експертите ще си кажат думата и при предстоящото обществено обсъждане.

Преобладават мненията, че коланите не влияят върху честотата на пътните произшествия, но намаляват смъртността при тях.

И все пак - не е измислен вълшебен колан, който да ни спаси при тежък сблъсък. Превенцията трябва да е по-комплексна, за да се редуцират предпоставките за възникване на фатални произшествия.

Това може да започва с една промяна на член или буква от закона, но далеч не свършва с това.

Лично за мен катастрофата от 13 април 2018 г. възкреси преживяванията от 15 юни 2011 г., когато автобус на “Ентуртранс” се превърна в ковчег за 9-има пътници.

Аналогията е неизбежна. И двата инцидента са на магистрала “Тракия” - инфраструктурен проект, създаден както за по-бърза, така и за по-сигурна връзка между морето и столицата.

И в двата случая катастрофиралият рейс е превозвал пътници по редовна междуградска линия.

Една твърде тревожна тенденция през последните години се забелязва с просто око - тежките инциденти по трасето между Бургас и София зачестяват, макар че след завършване на магистралата отпадна основната причина до този момент - рискът от челни удари.

Струва си да се анализира тенденцията и да се търси противодействие. Като например да се поставят мантинели край по-дълбоките канавки.

От практиката ми като журналист съм се убедила колко различна може да изглежда фактическата обстановка веднага след инцидента и месеци по-късно след всички огледи, експертизи, разпити на свидетели, проверки на документите за технически преглед на превозните средства.

Три основни версии се коментираха, след като 20-годишният рейс “Мерцедес” на бургаската фирма се преобърна на магистралата и се разби в бетонна колона на надлез - заспиване на водача, техническа неизправност на автобуса и дупка на пътя.

Присъдата, с която за виновни бяха признати собственикът на фирмата, шефът на транспортния отдел и водачът, се основава на петорна автотехническа експертиза, според която основната причина за възникването на тежкия пътен инцидент е скъсване на опората на напречната щанга, което е влошило устойчивостта на автобуса.

Неправилната реакция и загубата на контрол върху превозното средство от страна на шофьора е другата причина. Затова категоричните твърдения за механизма на произшествието от миналата седмица може не само да са неверни, но и несправедливи. Факт е, че прокуратурата повдигна обвинение на шофьорката на реното, но това е само началото на разследването.

Неоповестен досега факт е, че след катастрофата от 2011 г. осъдените всъщност са четирима. Освен тримата обвиняеми през февруари т.г. окончателната си присъда получи и представител на фирма “Автопако”, която по документи извършила техническия преглед на автобуса.

Разследването обаче установи, че в действителност такъв преглед не е извършван, тъй като на посочената в документите дата - 7 март, превозното средство е извършвало курс София - Бургас в следобедните часове.

През януари т.г. ВКС е потвърдил присъдата на Драгомир Атанасов за съставяне на документ с невярно съдържание - 1 г. условно с 3 г. изпитателен срок и 1 г. без право да упражнява съответната дейност - в случая извършване на технически прегледи на МПС.

Няма да коментирам адекватно ли е това наказание. Посочвам факта като илюстрация, че при разследване на катастрофи не бива да се бърза с категорични изводи. Аналогична проверка предстои и за последния инцидент.

Това съвсем не означава, че катастрофите или криминалните случаи са забранена територия за медиите и те трябва да чакат окончателното решение на съда. Поведението на репортерите при отразяване на инцидента се превърна в по-голям дразнител за аудиторията, отколкото причините за нелепо загубените животи.

Бих проявила великодушие към всеки нелогичен въпрос на репортер, който отразява на място тежък инцидент, но не и към хейт на някой всезнайко, който следи живота единствено от монитора на компютъра си.

Не само несправедливо, а и вредно e една професия с висока обществена значимост да се представя като обсебена от социопати, които тръгват към смазан автомобил или окървавено летище (както беше след атентата в Сарафово) с мисълта за хилядите кликвания в мрежата.

Инциденти, престъпления, атентати, свързани с човешки жертви, се отразяват в цял свят и всяка една медия се стреми да бъде максимално близо по полето на събитията. Бързина и достоверност са неумолимите критерии за добре свършена работа на репортера днес.

Парадоксално - най-върлите критикари на медиите са най-активните потребители за информация. Затова не съдете журналиста, че се е опитвал да разбере повече. Той го прави заради вашата осведоменост. Съдете го - в пряк или преносен смисъл, ако лъже, особено ако го прави умишлено и злонамерено.