Най-голямо е увеличението при най-широко употребяваните медикаменти – тези без рецепта

Месеци наред фармацевти и пациенти алармират за скок в цените на лекарствата. Според Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) поскъпването на медикаментите без рецепта е с около 30%, а на тези, заплащани напълно или частично от НЗОК – между 1 и 10%. Здравният експерт обясни пред Economic.bg, че причините са много – сред тях са галопиращата инфлация, войната в Украйна и COVID пандемията. Към момента действията на управляващите по отношение на овладяването на цените на медикаментите обаче се оказват недостатъчни, пише Economic.bg

Каква е ситуацията?

По думите на Аркади Шарков лекарствата няма как да поскъпнат от само себе си, тъй като подлежат на тежка ценова регулация. От една страна са медикаментите, които се заплащат от НЗОК. За тях има т.н. външно реферирани цени или по-ясно казано – „цените се сравняват с цените на същите продукти в 10 определени държави и най-ниската става цена за България“, посочи експертът. От друга страна са лекарствата с и без рецепта, за които има пределни цени и т.н. „таван“.

Това означава, че поскъпването се дължи на друг феномен, а именно отстъпката, която търговецът на едро може да направи към търговеца на дребно (аптеката) и отстъпката, която тя може да предложи на потребителя или да задържи някаква част за себе си.

"Тази отстъпка е нормативно установена и в години на икономически подем обикновено голяма част стига до потребителя. Казусът е, че с началото на инфлационната спирала, а впоследствие и войната – разходите на всички по веригата на доставки се повишиха и немалка част бяха компенсирани чрез намаляването на отстъпката по веригата и в краен резултат за потребителя. Ето защо се усеща, че лекарствата в България поскъпват“, категоричен е здравният икономист.

Здравният експерт подчерта, че в процентно изражение най-голямо поскъпване се наблюдава при най-масово употребяваните лекарства – тези без рецепта. При тях цената само се заявява и може неколкократно да се променя през годината според търсенето и инфлацията.

„Там повишението е между 20% и 30%, но в парично изражение става въпрос за повишение между 1 и 3 лв. При лекарствата с рецепта процентното повишение в цената е възможно само с процента на инфлацията за последната година. Скъпите терапии и лекарствата, заплащани напълно или частично от НЗОК, са с най-малък ръст, тъй като и ценовата регулация там е най-строга – между 1% и 10%“, допълни Аркади Шарков.

Причините за поскъпването

Димитър Маринов от Българския фармацевтичен съюз също обърна внимание, че в търговските взаимоотношения на пазара на лекарства има допълнителни условия. Затова, когато икономическата обстановка се влоши, определените допълнителни отстъпки и бонуси – които в нормално време са били отпускани по веригата на лекарствоснабдяването, в условията на дефицити, повишено търсене и други икономически причини вече не са налице.

„Това може да бъде причината без да се променят фактически пределните цени на лекарствата, да се повишават реалните цени, които са били под пределните, просто защото никой вече не може да си позволява да предоставя отстъпки“, заяви Маринов.

Войната в Украйна, оказва се, е сред ключовите двигатели на поскъпването на медикаментите. Шарков обясни, че инвазията е повишила цените на всички продукти по производствената верига и е спомогнала за това инфлацията да се задълбочи.

"Повишаването на цените на електроенергията, транспорта и суровините влияят на цените с положителен знак. Също така някои български производители на лекарства имат фабрики и складове на територията на Украйна, които са засегнати, което естествено води до загуби както за фирмите, така и за българската държава.“

Шарков обясни, че първият по големина износ на България към Русия е на фармацевтични продукти – към 2020 г. той е бил на стойност от около 132 млн. долара. Вторият по големина износ от България към Украйна е на същите продукти – към 2020 г. той е бил на стойност от около 33 млн. долара.

„Към момента няма ясни данни за износа, тъй като войната започна едва преди 3 месеца, но информацията от производителите е, че търпят загуби – от една страна заради прекъсването на линиите на доставки във военните зони, а от друга заради промяната на договорите и изискването за заплащане в рубли към Руската федерация“, каза още Шарков.

По думите му само преди дни парламентът на Украйна е приел промени в своето законодателство и е създал правна възможност за прекратяване на търговски взаимоотношения с фармацевтични компании, търгуващи или произвеждащи в Русия и Беларус. Това, оказва се, може да засегне и български фармацевтични производители.

Аркади Шарков заяви, че вносът ни от Украйна е основно на суровини за химичните производства, но също и на спирт, поради това че едни от основните съставки за производство са пшеница и други зърнени култури.

„Що се касае за алтернативните доставчици, всеки един производител на лекарства има задължение за диверсифицирана линия на доставки – или поне няколко алтернативи именно заради подобни неочаквани събития от негативно естество“, отбеляза Аркади Шарков. Той даде пример със случилото се в САЩ с бебешкото мляко. Най-голямата фабрика там затвори, а после се оказа, че поради свръхрегулация на производството нямат достатъчно алтернативи и в момента са изправени пред продоволствена криза, застрашаваща най-малките членове на обществото.

Освен това здравният експерт е категоричен, че рекордните цени на газа и галопиращата инфлация влияят на поскъпването на лекарствата, както на всички останали производства, които са зависими от тези базови енергоизточници.

Отвъд изброените дотук има и още един двигател на поскъпването на медикаментите, заработил на още по-високи обороти покрай коронапандемията. Той тласка не само цените на лекарствата, но допринася и за реорганизация...на полето на фармацевтичните производители

Става дума за процеса по деглобализация или регионализация, който пандемията от COVID задълбочи още повече.

"В немалка степен това беше и причината ЕК и ЕП да приемат фармацевтична и индустриална стратегии, с които да заложат 50% от производствата на активни вещества да бъдат върнати на територията на Стария континент до 2025 г.“, обяснява Аркади Шарков.

Според него това дава сигнали както към пазарите, така и към производителите, които започват да прогнозират и преизчисляват евентуалните повишения вследствие на преместването от Китай и Индия към Европа. „Логично е – ще се покачат разходите за производство и труд, но също и ще се наложи да бъдат изграждани нови мощности, тъй като настоящите не са достатъчни, за да задоволят търсенето на територията на ЕС“, заключи той.

Поглеждайки към България и родните фармацевтични компании, бизнесът на водещия играч в сектора – „Софарма“ АД, е един от най-интересните, тъй като дружеството е сред най-пряко засегнатите от войната в Украйна, наред с предшестващата COVID криза.

"Не е тайна, че пазарите в Русия, Украйна и Беларус са основни за „Софарма“ АД“, посочват от компанията.

Признавайки, че пазарите се свиват, производителят твърди, че наблюдава относителна стабилизация на бизнеса по отношение и на продължителната несигурност около COVID кризата, и на ситуацията в Украйна. „Поради развитите ни отношения на тези пазари, собствените ни операции и наличности на място, ние бяхме привилегировани да можем да използваме първоначалното по-тежко време на съществена несигурност, за да пренастроим веригите си на доставки, така че да можем да продължим операциите си и особено – да подкрепим служителите си в офиса и завода ни в Украйна“, коментират от „Софарма“.

По отношение на навлизането на нови пазари, от компанията изтъкват сложния и продължителен процес, с който това е съпроводено специално във фармацията – заради строгите регулации за пускане на лекарствени продукти. Предпазливи са да правят и прибързани прогнози за това какви ще са евентуалните последствия в трети, незасегнати от конфликта страни.

В една или друга степен условията за правене на бизнес в цяла Европа се влошават. Но това е цената, която трябва да поемем. Като цяло нямаме очаквания, че местният пазар ще пострада съществено.“

Кой поема поскъпването на лекарствата?

Въпреки видимия скок в цените пациентът не поема цялото поскъпване на лекарствените продукти. По думите на Шарков дори към момента голямата част от увеличението е за сметка на компаниите производители – от една страна заради регулаторните механизми, а от друга, заради това че не могат да си позволят да оставят пациентите без животоспасяващи и животоподдържащи терапии.

Казусът тук е, че държавата по никакъв начин не се заема с облекчаване на производителите и покачващите им се разходи, даже напротив. В момента има ценово менгеме – базовата стойност се покачва, а таванът остава на същото ниво, вследствие на което маржовете на компаниите се свиват. Рано или късно това може да доведе до отлив на определени продукти от пазара, поради достигане на цена под себестойност“, обясни експертът.

Според него в глобален план, след началото на войната, компаниите са се обединили около идеята, че няма да спират износа към Русия, тъй като това би било нехуманно към тамошното население, което няма отношение в конфликта. „Здравето е ценност, не стока и не би трябвало да зависи от това кой кого харесва или не. Но сега, след приемане на промените в законодателството в Украйна, ще наблюдаваме какво ще се случи“, каза още той.

Немалко пъти управляващите са обещавали безплатни лекарства за пенсионери, деца и други социални групи. Към момента обаче действията на държавата по овладяване на цените на медикаментите се оказват недостатъчни.

„В началото на мандата на настоящия управител на НЗОК той обеща да намали доплащането от страна на пациентите, като повиши процента, който ведомството реимбурсира за най-широкомащабните терапии – тези, които касаят лечението на сърдечно и мозъчно-съдови болести“, каза Шарков. По думите му пациентите на подобен тип терапии в България са над 1.5 млн., но за съжаление, са маргинализирани от държавата. Към момента те доплащат между 70 и 80% от стойността на лекарствата си.

"Доплащането трябва да се редуцира до минимум, но трябва да остане – тъй като е форма на двойна верификация и контрол, а също има и дисциплиниращ ефект. Платил си – ще го пиеш. Психологически погледнато безплатните неща не се ценят.“

Шарков изтъкна, че в антикризисния пакет на управляващата коалиция няма мерки в тази посока.

Намаляване на ДДС

„Една от мерките можеше да бъде намаляване на ДДС на лекарствата, заплащани от НЗОК. Друга можеше да бъде повишаване на процента на реимбурсация, за да доплащат българските граждани по-малко в години на повишаващи се цени и риск от рецесия. И в двата случая отговорността пада върху Министерство на финансите“, заяви здравният експерт.

Той каза, че първата мярка е била предложена от една от парламентарно представените партии, но тъй като тя се „слави“ с радикални възгледи – е била отхвърлена. Според Аркади Шарков в бъдеще останалите партии трябва да си вземат поука и първи да предприемат стъпки в тази посока, за да не се маргинализират подобни добри промени от недолюбвани политически субекти.

Димитър Маринов от Българския фармацевтичен съюз пък обясни, че пределната цена за търговеца на едро (склада) се образува като към регистрираната се добавят 7% надценка за лекарства до 10 лв., 6% за лекарства между 10 и 30 лв. и 4% за лекарства над 30 лв. (но не повече от 10 лв.).

Пределната цена за аптеката се образува като към регистрираната (не става дума за цената на склада, а за регистрираната от ПРУ) се добавят 20% за лекарства до 10 лв., 18% за лекарства между 10 и 30 лв. и 16% за тези над 30 лв. (но не повече от 25 лв.).

По думите на Маринов на всеки етап от ценообразуването има и ДДС 20%. При лекарствата без рецепта се регистрира само крайната пределна цена за пациентите в аптеката.

"Както виждате пределните цени на лекарствените продукти с и без рецепта са регулирани, ясни и определени и промяната на ДДС автоматично би рефлектирала върху тях. Ако се намали ДДС на лекарствените продукти, следователно би се намалила и пределната им цена със съответния процент“, посочи Маринов.

Той е категоричен, че при евентуално намаляване на ДДС, не е възможно складовете и аптеките да запазят предишните цени, защото пределните цени също се намаляват. В този смисъл лекарствата ще поевтинеят със съответното намаляване на ДДС.