За стартиране на широка информационна кампания и, при необходимост, за промяна на правилата за балообразуването при кандидатстване във висши училища настоява омбудсманът Диана Ковачева, която вчера изпрати препоръка до служебния просветен министър Николай Денков.

Повод за нея са жалби и запитвания от ученици, родители, учители и директори, в които се изразява притеснение и несъгласие с начина, по който от тази година ще става балообразуването при кандидатстване в университет - ще се вземат оценки от долен курс, т.е. 8-и, 9-и и 10-и клас, а не от горен - 11-и и 12-и, пише Сега.

Причина за това е, че според училищния закон (ЗПУО), влязъл в сила през 2016 г., през втория гимназиален етап - от 11-и до 12-и клас, учениците не учат всички предмети, като биология, химия, физика, история и т.н, а само 5 - български език, литература, гражданско образование, математика и спорт, плюс три или четири профилиращи предмета. Затова и в дипломата за завършено средно образование ще бъдат вписвани само оценките от тези 5 предмета, както и от профилиращите. А при кандидатстване за ВУЗ с друг общообразователен предмет, като физика, химия и т.н., ще се вземат оценките по него от 8-и до 10-и клас. 

Родители обаче се чудят защо, ако детето им е учило биология в 11-и и 12-и клас като профилиращ предмет, в дипломата му не се впишат оценките от тези две последни години, а от три години по-рано.

"Дъщеря ми учи в профилирана паралелка и усреднена, оценката ѝ по химия от 8-и, 9-и и 10-и клас е „много добър (5.30)“. Това не ни притесняваше, защото в 11-и клас изкара „отличен 6“, убедена съм, че и тази година - в 12-и клас, ще бъде с отлична оценка. Сега чувам обаче, че няма да има значение, тъй като, така или иначе, в балообразуването ще фигурира оценката „5.30“ по химия. В същото време се оказва, че не може да се яви на повишителен изпит, за да коригира оценката от долен курс. Представете си колко ми е трудно да я мотивирам да учи мечтаната от нея медицина, при положение, че ще се конкурира с пълни отличници по предмета от цялата страна. Това е абсолютно несправедливо и категорично ощетява децата ни. А най-големият парадокс е, че към момента, броени месеци преди кандидатстването, няма никаква яснота кои оценки - от горен или долен курс, ще се взимат предвид", онагледява казуса една от майките, жалбоподател до омбудсмана.

Други родители също се оплакват, че нямат никаква яснота кои оценки в крайна сметка ще бъдат балообразуващи за децата, които ще кандидатстват във ВУЗ с предмет от общообразователната подготовка, който не се изучава във втория гимназиален етап и съответно не фигурира в дипломата за средно образование. Посочват и, че все още няма информация относно това каква тежест ще имат съответните балообразуващи оценки за всяко ВУЗ, тъй като университетите имат право да решат тези въпроси, а това все още не се е случило - според родителите не бива оценките от 8-10 клас да имат еднаква тежест като тези между 11-12 клас, когато предметът се учи на по-високо ниво.

Според омбудсмана Ковачева, първите ощетени ще са децата, които през учебната 2020/21 г. завършиха 10-и и 11-и клас, тъй като промяната се явява внезапна за тях и не е предвидена никаква възможност да се явят на поправителен, за да повишат оценките си от по-долните класове.

"Особено сериозен е проблемът за децата, които ще бъдат в 11-и и 12-и клас през учебната 2021/22 г. и се оказват в заварено положение, тъй като за първи път към тях се прилага ЗПУО. Факт е, че те са първият набор, започнал по новия учебен план, заложен в закона, но липсата на абсолютно всякакво комуникиране на промените, както и възможността, предоставена на висшите учебни заведения за автономни решения, предизвикват тревога и огромно напрежение в родители, ученици, преподаватели и директори на училища", пише в становище омбудсманът.

В писмата си до Ковачева родителите твърдят, че промените в балообразуването при кандидатстване в университет са несправедливи, защото в 8-и и 9-и клас повечето ученици още не са ориентирани какво ще кандидатстват, поради което не са наясно кои са балообразуващите предмети и не са достатъчно мотивирани, за да постигат високи оценки по предмети, с които биха кандидатствали. 

"Осми клас е твърде ранен момент за децата да решат в коя специалност и в кое висше учебно заведение ще учат след завършване на средното си образование, за да могат да насочат усилията си за постигане на високи резултати и оценки по съответните предмети, с които ще кандидатстват реално след 5 години", казват те, негодувайки, че нито учениците, нито родителите са били запознати с тези промени при започването на осми клас. 

Диана Ковачева алармира и, че много от учениците ще бъдат поставени в неравностойно положение, защото нямат срочни и годишни оценки за 8-и клас по общообразователните предмети - например тези от паралелките с интензивно изучаване на чужд език, които в осми клас не са изучавали изобщо общообразователни предмети като химия, биология, история и др. 

"Наясно съм с разпоредбите на ЗПУО, които се отнасят до обучението след 7-и клас, което се разделя на два етапа - първи гимназиален етап и втори гимназиален. Проблемът е липсата на навременна информация, което е причина родителите да смятат, че промените се правят със задна дата и не се отчита, че децата им са в заварено положение. Намирам, че липсата на навременна информация за учениците и родителите, както и за учителите, е проблем, който не бива да бъде омаловажаван, тъй като води до изключително голямо напрежение сред училищната общност", казва омбудсманът и настоява МОН да предприеме такива мерки, че още в началото на учебната година всички ученици от гимназиалните етапи, както и родителите им, да бъдат информирани за важните за тях и бъдещето им промени, предвидени в новия училищен закон.

Подробно писмо по темата омбудсманът подготвя и до Съвета на ректорите в България. 

От МОН разглеждат казуса, след което ще излязат с коментар.