Независимо от турбуленциите на жилищния пазар през последните две десетилетия, има една константа - колкото и много нови жилища да се строят през последните години, техният брой скоро няма да достигне този на построеното преди демокрацията.

Според данните на статистиката 49% от съществуващия в момента в България жилищен фонд се състои от сгради от периода 1961-1990 г.

Около 38% от тях са построени преди това, а останалите 13% са изградени в по-ново време.

Въпреки тези съотношения пазарът на нови жилища е най-интересната част, защото към тях има интерес предимно от хора с по-големи финансови възможности. Съответно и цените са най-високи, пише вестник 24 часа.

В обхвата на това, което брокерите наричат луксозни жилища, влизат предимно такива, чиято цена е над 150 хиляди евро или са разположени в квартали, които минават за престижни. Например всяко жилище около Докторския паметник в София, което излезе на пазара, минава за луксозно, защото там предлагането е ограничено, а цените – високи.

През последната година на този пазар има известно пренасищане. Силната строителна активност извади доста нови жилищни кооперации, най-вече в шестте най-големи града, където има активен пазар. Това не води точно до намаляване на цените, а по-скоро до натиск върху тях.

Купувачите стават все по-взискателни, броят на огледите се увеличава и това неизбежно води до повече пазарлъци и съответно до отстъпки от страна на строителните предприемачи.

“Ако преди една година купувачите, които ние водим, успяваха да постигнат максимум до 5% отстъпка от цената, напоследък се стига до средна отстъпка от 12 на сто”, заяви наскоро Весела Илиева - шеф на една от големите агенции за луксозни имоти “Юник Естейтс” .

Освен това напоследък на купувачите им трябват средно до 5 огледа повече, докато изберат нещо подходящо за себе си. Това е пряко следствие от по-голямото предлагане - възможността за избор винаги означава повече колебания, дори когато купувачът отива с нагласа, че непременно трябва да купи жилище, което му е необходимо и не може да отлага дълго.

Други брокери прогнозират, че същата тенденция ще продължи и през цялата 2020 г. и дори след това. Основание за това им дава обстоятелството, че новото строителство има осезателен ръст.

Панелките също са търсени, макар повече купувачи да търсят ново строителство.

Само в Пловдив например ръстът на издадените разрешителни за строеж на жилища е 39% през 2019 г. в сравнение с предходната година. Макар и под този рекорд, осезателно увеличение има и в столицата, Варна, Бургас и Стара Загора. Съвсем отделен е случаят с Кърджали, където също се строи усилено, макар това да е свързано с големия механичен прираст на населението в цялата област.

Според Гергана Тенекеджиева - изпълнителен директор на “Адрес”, големият обем жилищно строителство ще натиска надолу не само цените на новите апартаменти, а и на панелките. “Разбира се, има голяма разлика от един панелен апартамент до друг. Може да е в саниран блок, може да не е”, казва тя.

Но при сравняване на цените за ново и съществуващо строителство, ако всички останали условия са равни, прави впечатление, че новите сгради в повечето случаи са предпочитани от купувачите.