Дългоочакваният ремонт на кея ще получи своя щастлив финал във вторник още в девет сутринта, докато слънцето не е напекло непоносимо. Тогава от Общината тържествено ще прережат трикольорната лента, с която да ознаменуват реализацията на една десетилетна мечта на русенци. Те наистина години наред недоумяват как може Русе да бъде единственият български /за европейските да не говорим/ дунавски град, загърбил реката, заради и поради която е възникнал

Това пише днес русенският вестник "Утро". Периодично по време на всички възможни избирателни кампании политици от всякакви десени развяват като знамена своите намерения „да върнат кея на русенци“. И като правило почти веднага след като се изброят бюлетините, темата се забравяше.

Предишният кмет Пламен Стоилов обаче явно се заинати и ето че единствен си спази думата, че ще направи крайбрежна зона за отдих.

Какво му е струвало това - той си знае.

Какво ще струва това на русенци - тепърва ще се види.

Че са хвърлени доста пари - в това никой не се съмнява. Друг е въпросът дали са хвърлени с полза и дали направеното ще радва, или ще къса нерви и ще предизвиква недоволни гримаси.

Предварително е добре да изясним едно - че когато се каже, че нещо е направено „с европейски пари, а не с пари на данъкоплатците“, това може да предизвика само снизходителна усмивка. Защото „европейските пари“ нито падат от небето, нито в Брюксел и Страсбург ги берат от китно опитно поле, засято с евро, вместо с тикви и аспержи. Това пак са „пари на данъкоплатците“. И вероятно точно затова всички въпроси, реплики и сподавени ругатни по адрес на направеното с такива пари са уместни и дори необходими.

И така: какво получават русенци като „сбъдната мечта“?

Една добре бетонирана писта с просторни пространства за каране на ролери и тротинетки. Това е натрапващото се впечатление на всички, независимо откъде идват на кея - по пасарелката, по стълбите или по грижливо асфалтирания Дълбок път. Бетонът, излят върху предишните алеи, по-скоро създава асоциации с подход към някакво промишлено предприятие или грамадно пристанище и очакваш всеки момент тук да забръмчат електрокари.

Слънцето пече немилостиво и всички посетители, които се струпват покрай металните перила, за да погледат Дунава /нали затова са дошли хората на кея/, бързат да потърсят сенките.

Те - сенките, не са много. Засега ги има на две места, за щастие, на едното има детска площадка. Тъкмо детските площадки са едно от неоспоримите достойнства на новия кей. Те са много, просторни са, люлките, катерушките и другите съоръжения са разнообразни, по-различни от обичайните и родителите пишат с чиста съвест една дебела шестица на авторите на проекта.

За жалост, това най-вероятно ще бъде една от малкото шестици. Да речем, че за сенките по кея е все още рано да се пишат каквито и да било оценки. Защото по проект е предвидено те да са в изобилие, поне така сочи дендрологичната ведомост на проекта. Всичко в нея се спазва стриктно, обясни за „Утро“ зам.-кметът по строителството Магдалина Илиева.

Засега видимо не са засадени всички растения, от които се очаква да направят кея привлекателно място. Двете магнолии са факт - предстои засаждането на още няколко. Зоната ще бъде разкрасена с вече добре известните на русенци декоративни дръвчета с цветове от розови пухчета - официалното им название е Юлибрисинова албиция, известна още като копринено дърво. 

Ще изобилстват гръцки ели, лириодендрони, хвойнови дървета, берберис, колорадска бреза бетула алба, синя колорадска елха, западни чинари и още много други растителни видове. Защо на русенското поречие на Дунава ще преобладават американски дървета /лириодендронът е символ на щатите Индиана, Кентъки и Тексас, западният чинар е внесен от източна Северна Америка, за елхите и брезите от Колорадо няма да уточняваме/ е въпрос, на който със сигурност могат да отговорят с аргументи специалистите по флората. Според дендроведомостта предстои кеят да потъне в японска спирея Голден принцес /повярвайте ми, много е красиво на снимки!/, сиринга вулгарис - тоест, обикновен нашенски люляк, като лехите ще бъдат опасани от кичест зелен лигуструм овалифолиум - жив плет. Най-вероятно това ще стане някога.

Защо обаче в момента, два дни преди тържественото откриване на обекта, лехите, където са засадени бегонии и пламъчета, са превзети от репеи, юниперус сабините - иглолистните храсти, които при добро стечение на обстоятелствата ще образуват висок иглолистен килим - съхнат видимо неполивани, а други от декоративните насаждения са вече откровено изгорели?

По интересен начин са закрепени пейките - за тях русенци вече си казаха мнението, като илюстрираха със снимки в социалната мрежа, че облегалките им са наполовина на обичайните и като седне на тях човек, облегалката му опира точно в бъбреците. По-странното е закрепването на тези пейки. Крачетата на всяка от тях опират на две метални плоскости, върху които са пробити общо 12 дупки.

На всяка пейка обаче са поставени точно по два /!/ болта - диагонално по един от всеки край

Другите отвърстия очевидно са само за красота... Както едно време като си купувахме палта и ризи, по тях само бяха маркирани местата на копчетата, които добрата домакиня сама пришиваше грижливо към новата дреха.

По основната алея, успоредна на велоалеята, безпрепятствено минават автомобили - никъде не е поставен знак, че пространството е забранено за коли /пък кой знае, може и вече да е разрешено и това да е част от иновацията/.

Трите изхода към същинската кейова стена - широките бетонни пътеки, които водят направо в бездната, също добре бетонирана, опираща в самата река - продължават да бъдат необезопасени с абсолютно нищо. Младежи си разреждат адреналина, като слизат по двете стъпала и вървят по тесния също бетонен перваз, рискувайки при непремерено движение да си строшат ако не главите, то крайниците със сигурност.

Засега явно се разчита, че тези, които ще отидат на разходка на кея, ще занемеят пред синия надпис „Русе“ и като се снимат пред него, ще забравят напечената бетонна пустош, през която са минали, хилавите растения, занемарените отсега лехи, недозакрепените пейки. Ще забравят, че на мястото на слоя асфалт в Дълбокия път имаше едни стогодишни павета - уникални, както обичаха да се изразяват от предишната управа - които бяха извадени набързо и заминаха в неизвестна посока.

Ще забравят, че някой миналата година първо извади вековните дървета по алеята горе на булевард „Придунавски“, като оголи и облещи и това пространство, откъдето се открива чудна панорамна гледка, а после същият този някой се зарече, че по самия скат ще бъдат засадени много дървета. Сега е ясно, че такова нещо няма да има.

И понеже със сигурност ще има хора, които ще приемат безкритично и „на ура“ новата „придобивка“ /за чиято незавършеност говори дори само входът откъм Речна гара, потънал в строителни отпадъци/, а този текст и други възражения ще окачествят като черногледство и мърморене, бих искала да уточня нещо.

Тъкмо безкритичното отношение и стадните хвалби към недовършени или зле свършени работи са ни докарали дотук.

Така, с дитирамби и ръкопляскания, Русе прие една друга мечта на русенци, Кръговото - а то не само започна да се пропуква и да се рони седмици след овациите, ами така и си остана недовършено с грозните бетонови стени и стълбите без покритие, които се ронят неспирно.

Малко преди това пак с овации и с шлагери на Лили Иванова бе прерязана лентата на друга дълговечна мечта на русенци - Спортната зала. И тя остана недовършена, недоправена, на мазилка /макар че някакъв човек от тима на тогавашните собственици високомерно обясняваше, че това е стилът „брутализъм“, ама плебсът не може да вдене що е то изкуство/.

Та вече се чудя - мечтите ни на русенци ли са такива, или пък толкова дълго ги мечтаем, че накрая не ни пука как изглеждат като сбъднати. Или и ние не можем да се начудим - за това ли сме мечтали... Че дори и не питаме всъщност за какво конкретно са изхарчени милионите пари, които откъдето и да ги погледнем, все са си наши, на данъкоплатците.