Синдикат „Образование“ заявява недвусмислено, че новият училищен закон поставя пред реална заплаха авторитета на учителя и не гарантира опазване и израстване на неговия имидж. Имидж, на който се гради възхода на образователната система и просперитета на България, защото нация с угнетени учители, с потъпкани права, е нация без бъдеще.

Композиторът на Закона, г-жа Милена Дамянова, съвместно със своята образователна комисия, с лека ръка изхвърли участието на синдикалните и работодателски организации в атестирането на педагогическите специалисти от Проектозакона преди окончателното му гласуване в Парламента.

И така организациите /Синдикални и работодателски/, които обхващат близо 95% от работещите в учебните заведения, са удобно отстранени от оценяването на директорите и учителите, а неясният и неузрял като идея обществен съвет, който може да има в състава си дори двайсетгодишни родители, без никакъв поглед върху системата и съответна образователна квалификация, е с гарантирано място в комисията за оценяване качеството и работата на учителя и директора.

Синдикат „Образование“ изпрати протестна нота до Председателя на Парламентарната комисия по образование и до Министъра на образованието по повод подмяната на този фундаментален за социалните партньори текст.
Странно е отношението в закона „Дамянова“ към квалификацията на педагогическите специалисти /учители и директори/.

Последните имат право и задължение да се квалифицират, но някак е пропуснато да се отбележи, че това струва пари и е „забравено“ да се уточни кой ще плаща за обучението им, и, ако за качествена квалификация е необходима поне половин учителска заплата, то педагозите имат гарантирани /и то не в Закона/ около 60 лева. Липсва и намек в

Закона, че педагогическите специалисти, събрали много квалификационни кредити, ще бъдат оценени финансово подобаващо, както е в света. Затова, дори и много квалифицирани, учителите ще си останат възрожденци. Налага се изводът, че за така важната квалификация не са предвидени адекватни финансови средства, а квалифицираните учители и директори ще са такива по призвание и за лично удовлетворение.

Безкрайно абсурдно е и заложеното кариерно развитие на учителите, които вече няколко години се радваха на пет кариерни длъжности.

В дългоочаквания закон са предвидени само три учителски длъжности, за които авторът му пак е пропуснал да регламентира, че учителите, развили се кариерно по хоризонтала, ще имат различно и несимволично допълнително заплащане, но не е пропуснал категорично да постанови, че българският учител губи достигнатата кариерна позиция, ако смени учебното заведение. Тази последна тухла в стената разбива и руши безапелационно авторитета на учителя, отказва го от всякаква мотивация за развитие в кариерата по хоризонтала и вертикала.

Накрая можем твърдо да споделим, че оценката за качеството на труда на учителя и директора е плаха и неглижирана в закона „Дамянова“, защото, ако в Европа педагогът е оценен допълнително с поне 100% от годишната си заплата, то нашият образователен кодекс е гарантирал страхливо до около 5% допълнителни средства за повече и по-качествена работа на педагогическите специалисти.