Партийни интереси подкопават процеса на избор на директори на училища

Образователната система в България с нетърпение очаква новия служебен кабинет и назначаването на нов министър на образованието. Много хора вярват, че само един човек може да донесе дългоочакваните промени, които обществото чака от десетилетия. Може би няколко наредби, заповеди или изменения в Закона за образованието ще се окажат достатъчни за постигането на качествено образование, възстановяване на духовните ценности и премахване на финансовото лицемерие спрямо образователната система. Може би тези промени ще възвърнат безспорния авторитет на учителите, ще създадат отговорности за родителите и ще въведат нови критерии за възпитание и дисциплина сред учениците.

В продължение на десетилетия важните решения в образователната сфера се вземат в Комисията по образование или в Министерството на образованието и науката под мистериозния етикет „Политическо решение“. За много от нас това е само съвременният еквивалент на фразата „Нареждане отгоре“. Независимо от новите термини, философията остава непроменена: когато предстои важна промяна в системата, тя винаги е съпътствана от политически интереси и ползи за съответната партия.

Последните промени в Закона за предучилищното образование, предложени не от министъра на образованието, а от политическа партия, са типичен пример за това. В същото време един известен български академик забрани партийните активности в училищата и детските градини, макар че там не се наблюдаваха никакви открити политически дейности. Тук е важно да се спомене смисълът на думата „политическо“, формулиран от Платон – създаване на държавни политики.

Учителите често са оставяни извън тези важни решения, не защото им липсва интелигентност, а защото не гарантират партийна стойност. Политиката за качествено образование продължава да е актуален дебат, но все още не сме достигнали нивото на качество, което обществото очаква. От друга страна, единственото натоварване на учителите с допълнителни задължения едва ли ще доведе до необходимото подобрение.

Необходим е по-цялостен подход, който да включва задължения за учениците за спазване на училищния правилник, както и мотивация и санкции за родителите. Също така, трябва да се предостави повече свобода и автономия на учителите, да се подкрепят новите възможности за образование чрез изкуствен интелект и да се финансират иновациите и иновативните училища.

Финансирането на образованието също остава предизвикателство. Въпреки увеличените заплати на учителите, финансовите дефицити в училищата и детските градини продължават да се задълбочават. Необходим е ангажимент за достигане на 6% от БВП за образование в рамките на четири години, както и увеличение на учителските заплати до 150% от средната брутна заплата за страната от началото на 2025 година.

Не по-малко важно е да се гарантира издръжката на образователните институции, така че да се премахне зависимостта от броя на учениците в делегираните бюджети, което ще спре затварянето на училища. Освен това, трябва да се преустанови източването на бюджетите чрез различни административни такси и изисквания.

Политиката за привличане и задържане на млади педагогически специалисти, макар и звучаща привлекателно, е традиционно неуспешна. Много млади учители се отказват още през първите три години поради изискванията за многобройни административни задължения и натиска от различни институции и родители.

Политиката за избор на директори на образователни институции също е изключително спорна. Въпреки множеството правила и наредби, които се въвеждат, доверието към процеса на избор на директори продължава да намалява. Очевидно е, че политическите партии имат апетит към дирижирането на този процес, а учителите и техните организации са изключени от него.

Авторитетът и автономията на българския учител са в основата на всички образователни политики. Ако влиянието на родителите, институциите и партиите надвишава това на учителите, учениците развиват ценностна система, която не кореспондира с истинската. Синдикат „Образование“ настоява, че образованието трябва да остане обединяваща сила в българското общество.