Докладът на НОИ предсказва дългосрочни проблеми в пенсионната система

Според доклад на Националния осигурителен институт (НОИ), съотношението между пенсионерите и осигурените лица в България ще се влоши значително през следващите десетилетия. В момента то е 68%, но до 2070 година се очаква да нарасне до 78%. Документът подчертава, че за да се покрият разходите за пенсии, вноската трябва да се увеличи почти двойно – от сегашните 16,3% до необходимите 37,5% от осигурителния доход.

Прогнозите на НОИ сочат, че в дългосрочен план дефицитът в пенсионната система ще се задържи на високи нива, около 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната до 2070 година. Темата беше разгледана и анализирана от бившия министър на труда и социалната политика Лидия Шулева, както и от икономистите Адриан Николов и Михаил Кръстев в предаването „Здравей, България“.

Според Лидия Шулева, докладът не носи особени тревоги. Тя счита, че основният проблем е липсата на предложени решения за пенсионната система. „Необходими са реформи и стабилни баланси, които да запълнят пробойните в сегашната система“, отбеляза експертът.

Михаил Кръстев също даде своето мнение, като акцентира върху факта, че средствата за пенсии са „наши пари, които държавата преразпределя“. Той допълни, че България с БВП от 200 милиарда лева има възможност да осигури необходимите средства за подкрепа на пенсионната система. Въпреки това, според него, въпросът е какви резултати ще бъдат постигнати с тези дотации.

Адриан Николов обърна внимание на швейцарското правило, което определя увеличението на пенсиите въз основа на инфлацията и динамиката на средния осигурителен доход. Той отбеляза, че докладът на НОИ прогнозира по-ниска инфлация и по-ниска динамика на средния доход, което ще доведе до по-малки увеличения на пенсиите. Въпреки това, Николов не вижда повод за притеснение и подчерта, че по-важно е как ще се движат реалните пенсии, тъй като те са ключовият фактор за стандартите на живот.

Шулева акцентира на друг проблем – малката разлика между минималната и средната работна заплата, като според нея това е една от причините за дефицита в пенсионната система. Тя предложи разделянето на социалните функции от пенсионната система, като по този начин около 25% от дефицита би могъл да бъде редуциран.

Михаил Кръстев предложи друго решение – да се намалят пречките пред бизнеса и домакинствата, за да може икономиката да расте по-бързо и да се запълни финансовата дупка без сътресения. Той посочи, че облекченията на административната и данъчна тежест ще помогнат за по-устойчиво развитие.

Николов заключи, че вместо да се търсят нови начини за финансиране, е по-добре да се увеличат приходите чрез намаляване на дела на сивата икономика, който все още съставлява около 20% от БВП. Той също така прогнозира, че до 2040-2050 година, когато очакваната продължителност на живота достигне 80 години, възрастните хора ще останат на пазара на труда по-дълго, което също ще окаже влияние върху пенсионната система.