Днешните карикатурни думи на Румен Радев бяха израз на безсилие

Днешните карикатурни думи на РР за това кой къде бил завършил – неговите експерти в американски (по-общо западни) военни академии и училища, а експертите на ДБ в съветски (даже не руски) военни академии и училища, бяха израз на безсилие.

Путинофил номер 1 в България да говори подобни нелепици си е направо оксомирон. Това бе подмяна на аргументите с лични нападки. Тези абсурдни думи само илюстрираха свободното падане, ценностното пропадане и огорчаващото падение, което демонстрира държавният глава на България през последните месеци.

Но днешните нападки на РР ме провокираха да кажа следното.

Ще започна с това, че познавам един брутален и арогантен тип, който е завършил западна военно-образователна институция и е работил в западна отбранителна структура, но това не му попречи да си остане путинофил до мозъка на костите си и да се прехвърли във възможно най-путинофилския наш университет, та дори се кани да му стане ректор!

Така че путинофилът дипломите си брои и реди, но нрава и вижданията си като правило – не си мени.

Не дипломата прави експерта и не тя дори прави човека. За да си експерт се искат минимум поне още стотина неща, а за да си човек се иска минимум поне още едно нещо – да си човечен.

Въпросите и проблемите с американските (и по-общо със западните) военни дипломи трябва да се назоват със своите имена.

Твърде често уреждането за обучаване в западни военно-образователни институции бе резултат от връзкарство, от преплетените свински черва във военната ни администрация, от уреждачество и от чист и прост късмет (главно – да знаеш английски език). То си бе възможност да поживеят в САЩ (и по-общо на Запад), но и да си докарат една прилична финансова сума - това не бива да се забравя). А за доста от кариеристите то бе златен шанс в прохесионалното им израстване. И те се стараеха да не го изпуснат този шанс. Бореха се за него с лакти, нокти, зъби и протекции.

Някои от тях се върнаха от обучението променени, но някои от тях си останаха абсолютно същите.

Обучението там е на високо ниво, но оценяването на резултатите от това обучение понякога е съпроводено със снизходителност към чужденеца. А когато се проявява тази снизходителност, то нерядко е защото за американците (и като цяло за западняците) това – да бъде изпратен човек да се обучава при тях, непременно означава, че този човек е висока топка, с несъмнени качества, с авторитет в националната система за отбрана на родината му, с безспорни перспективи да расте във военната йерархия.

Американците (и като цяло западняците) все още са склонни да плащат данък на меренето на всичко с един аршин – и при тях, и при нас. Няма как според тях държавата да прати да се обучава в САЩ (или на Запад) кого да е, тя сто процента е мислила дълго и анализирала дълбоко на кого да се спре, кого да избере.

Всичко в края на краищата си зависи от конкретния човек, пратен да се обучава.

Самият процес на обучение е предпоставка за по-висока компетентност и по-широк кръгозор. Но и компетентността и кръгозорът не могат да бъдат дадени насила. А част от обучаващите се не се и опитват да повишат компетентността и да разширят кръгозора си – те са отишли там за дипломата. За да може някой ден да се пъчат с нея или РР да се пъчи с тяхната диплома и заради тяхната диплома.

Главното, на което подобни хора се бяха научили, то е следното - макар да мислеха все така на езика на съветския староговор, те не се колебаха да използват надлъж, нашир и навис атлантическия новоговор. Промяната у тях бе във формата (в изразните средства), но не и в съдържанието (в това, в което вярват). Постепенно те станаха републикански шампиони по мимикрия. И щяха да продължават да подобряват републиканските рекорди по хамелеонство, ако не бе започнала рашистката война срещу Украйна. С нея маските им паднаха и лъсна цялата тяхна фактическа не-промяна. Или чрез предните им зависимости те бяха активирани като рашистки агенти за влияние, или сами се активираха, защото рашизмът е веруюто на тяхната непроменима същност.

И това е така - без значение дали са завършили едно или две американски (или Западни) военно-образователни учебни заведения.

В края на краищата, перифразирайки Поета, ще кажа, че наистина експерт ти може и да не бъдеш, но човек да бъдеш си длъжен и задължен.

Не си ли човек, което значи родолюбива, честна, почтена, морална, етична, състрадателна, деликатна личност, то колкото и атлантически кожи да навлечеш, ти си оставаш путинофил. И се стремиш да натикаш България в ръцете на Путин. И не даваш на България да постъпва като демократична и европейска държава и да подкрепя с военна помощ Украйна. Лъсва твоята истинска същност и с каквито и дълбокомъдри думи и патетични фрази да я обличаш, тя си остава все същата – същност, вредна за България, вредна за Европа, вредна за евроатлантическата ни принадлежност, вредна за Запада, вредна за демократичния свят.

Останалото е ... омерзение и презрение. От мен – от една електорална единица, която като правило е винаги в абсолютно малцинство. Такова, което се състои от един-единствен човек...

Николай Слатински