Поставили сме си високи цели, за да имаме една България – нормална и подредена

Една от основните задачи е да бъдат завършени навреме участъците от общоевропейската транспортна мрежа на наша територия и цифровата трансформация на транспорта

Пътните връзки, които са предвидени за финансиране, са автомагистрала „Струма“, лот 3.2; обходът на Габрово, включително тунел под връх Шипка; изграждането на автомагистралата „Русе – Велико Търново“.

Това каза Николай Събев в интервю за вестник „Строител“.

Какви ще са основните приоритети в работата Ви?

Поставили сме си високи цели, за да имаме една България – нормална и подредена, с функционираща икономика, добри доходи и повишен жизнен стандарт. Основен приоритет в нашата програма е подобряването на транспортната свързаност в посока Север - Юг, от Прибалтика през Румъния и България до Средиземноморието. Това е от ключово значение за развитието на Северна България.

Паралелно с това за нас е важно подобряването на свързаността с всички съседни държави. Проведох редица срещи с колегите ми от Северна Македония, Румъния и Турция. Една от основните цели е ускореното преминаване на пътници и товари през граничните пунктове.

Рестартирахме действията на двустранните работни групи, преразгледахме и подписахме документи с обща цел – железопътна, пътна и въздушна свързаност на Балканите.

Правителството залага на сериозна инфраструктурна програма, която включва изграждането на 4 мостови съоръжения над река Дунав в следващите 4 години и три тунела под Стара планина, също довършване на АМ „Черно море” и АМ „Струма”. Каква е готовността за такава програма, каква е Вашата визия относно реализацията ѝ като обекти, време и финансиране? Къде виждате подводни камъни?

След срещата с моя румънски колега съм убеден, че ако работим ефективно и усилено за изпълнение на приоритетите, които са важни за всяка от двете държави, от една страна, ще се подобри корабоплаването по Дунав, а от друга - плановете за нови мостове ще придобият конкретни измерения.

По програма „Транспортна свързаност 2021 – 2027” може да започне строителството на участъка на автомагистрала „Струма“, който беше отлаган заради преминаването през Кресненското дефиле. Оперативно дейностите по подготовка и изграждане на проекта се реализират от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“.

Предстои да бъдат изпълнени ангажиментите, поети пред Европейската комисия. Те включват допълване на екологичната документация, намаляване на натиска от трафика върху природата и повишаване на безопасността в отсечката от Е-79 през дефилето. Възможно е в хода на развитие на проекта да се наложи провеждане на нова процедура по ОВОС.

Казвате, че не сте доволен от усвояването на средства от страна на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. В тази връзка какво е състоянието на НКЖИ? Как върви изпълнението на големите жп проекти? Какво предстои в това направление?

Извършва се анализ на цялостното финансово състояние на компанията. От резултатите зависи какви реформи ще предприемем.

Обявихме конкурси за членове на органите за управление и контрол в Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и „Холдинг БДЖ“ ЕАД. Конкурсите ще се проведат в условия на прозрачност.

Моята цел е предприятията в системата на МТС да имат жизнен и ефикасен мениджмънт, който бързо да постигне целите на реформата в железопътния сектор. Позициите, които предлагаме, са идеална възможност за мениджъри с визия и мащабно мислене да реализират кариерно себе си и същевременно да са удовлетворени от това, че работят за обществото

Всяка година НКЖИ получава капиталов трансфер и субсидия, като за 2021 г. средствата са в общ размер от 329 млн. лева. Мениджмънтът трябва да управлява тези пари разумно и целесъобразно.

Аз очаквам да се работи много активно за усвояването на европейските средства, за да се постигнат най-добри резултати при изпълнението на проектите. Забелязваме значителни закъснения заради тежките и продължителни административни процедури. Необходимо е това да се елиминира, за да не загубим парите от Европейския съюз.

В момента по линия на Механизма за свързване на Европа в процес на изпълнение са четири големи инфраструктурни проекта. Модернизират се жп участъците София - Елин Пелин, Костенец - Септември, София - Волуяк и жп възел Пловдив.

Освен досега използваните финансови инструменти по линия на европейските фондове, ще имаме възможност за финансиране на проекти и по новия План за възстановяване и устойчивост. В него са включени инвестиции за модернизация на железопътната инфраструктура в размер на 258 млн. лева.

А какво е състоянието на БДЖ? Направихте промени и се създаде Национална компания „Български държавни железници”, какво следва от тук нататък? Кога ще има локомотиви и вагони, които могат да поддържат скорост от 160 км/ч, тъй като се изграждат високоскоростни трасета, но няма подвижен състав за тях?

Приоритет е железниците да бъдат оздравени. Дружеството работи на загуба от 2002 г. насам, което за този период се равнява на повече от 400 млн. лева. Нашата цел е да заложим на стабилен мениджмънт, който да управлява с размах и да изведе дружеството на печалба. В момента тече процес на преструктуриране на компанията. Успоредно с това ще бъде изработена бизнес програма за петгодишен период, за да се определят необходимите инвестиции за БДЖ. Вече се работи по подобряване на хигиената и намаляване на времето за пътуване с влак между София - Бургас и София - Варна. Искаме да привлечем повече хора да пътуват екологично и това ще стане, когато железницата започне да предоставя качествена услуга.

Именно затова в Плана за възстановяване и устойчивост основна тежест е закупуване на нови и модерни влакове, с които клиентите да се придвижват бързо към желаната дестинация. Близо 1 млрд. лева са предвидени за постигането на високоефективна и интегрирана железопътна система. Нашите планове са новите влакове да са налични, когато е завършено изцяло обновяването на железния път за 160 км за час.

Предвиждате развитие на летищната инфраструктура у нас. Какви стъпки ще предприемете в тази насока? Има ли конкретни проекти? Колко летища според Вас е добре да има България?

Нашата цел е разширяването на дейността на малките летища. Усилията ни са да се съхрани съществуващата инфраструктура и да има възможност и в бъдеще да се използва по предназначение в случай на инвеститорски интерес.

Броят и категорията на гражданските летища е функция на икономическата необходимост от използването на въздушен транспорт в съответния регион, където е разположено летището. Освен за пътнически полети и превоз на товари, някои от летищата имат и дейности като авиационни учебни центрове, предоставят услуги за селското стопанство или организират спортни и развлекателни дейности.

Каква е визията Ви за развитие на пристанищната инфраструктура?

Тя е част от цялостна логистична верига за превоз на товари с воден транспорт. Развитието ѝ е в пряка зависимост от усилията на всички участници, както и на отговорните държавни институции. За да постигнем по-голяма ефективност на българските пристанища, трябва да съобразим тяхното развитие с нуждите на ползвателите. И това ще е философията на единната стратегия за развитие на мултимодалните превози с използване на водния транспорт.

По кои проекти ще работите съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов?

Работим заедно по стратегически инфраструктурни обекти. Изграждането на някои от тях се финансира по програми, управлявани от МТС. Усилията ни са съсредоточени върху доизграждането на мрежата от автомагистрали и скоростни пътища в България при спазване на принципите за прозрачност на разходването на публичния ресурс и високо качество и ефективност на строителството.

Към момента разработваме съвместно интерактивна карта с оперативните и стратегически приоритети. Изготвихме методика, критерии за оценка и механизъм за определяне на проекти, които да бъдат реализирани в оперативния период 2022 – 2025 г. и в стратегическия период 2026 – 2030 г. Картата ще бъде качена на електронните страници на двете министерства.

Друг приоритет на българското правителство, по който двете ни министерства работят съвместно, е изграждането на нови мостове над река Дунав.

Общи са усилията ни и по подобряването на сътрудничеството между Република България и Република Северна Македония в областите инфраструктура, транспорт и свързаност. Заедно поставихме началото на нов етап в междусъседските ни отношения и имаме ясен политически консенсус за много по-интензивен диалог. Стремежът ни е към ускорено изграждане на Общоевропейски транспортен коридор №8 „Бари/Бриндизи – Дуръс – Тирана – Скопие – София – Бургас/Варна“, който осъществява най-пряка връзка между Адриатическо море и страните от Черноморския регион, Русия и Централна Азия.

Предстои и активно съвместно сътрудничество по инициативи, свързани с градската мобилност, електрическата мобилност, както и предвидената в проекта на Плана за възстановяване и устойчивост реформа, свързана с публичния транспорт.

Новият програмен период вече стартира. На какъв етап е подготовката на Програма „Транспортна свързаност 2021 - 2027“? Кои са приоритетните проекти, заложени в нея?

В процес на съгласуване с Европейската комисия. Една от основните задачи е да бъдат завършени навреме участъците от общоевропейската транспортна мрежа на наша територия и цифровата трансформация на транспорта.

В областта на железопътната инфраструктура са предложени проектите за завършване на модернизацията на жп отсечките Елин Пелин - Костенец; Волуяк - Драгоман; София - Перник и Перник - Радомир. Включено е и изграждане на жп връзка между България и Северна Македония, както и доизграждане на съоръженията по жп линия Карнобат - Синдел.

Пътните връзки, които са предвидени за финансиране, са автомагистрала „Струма“, лот 3.2; обходът на Габрово, включително тунел под връх Шипка; изграждането на автомагистралата „Русе – Велико Търново“.

Кои са транспортните проекти, заложени за реализация по МСЕ и в НПВУ?

В преработената част „Транспортна свързаност“ от Плана са предложени инвестиции в нов подвижен състав за БДЖ. Това ще ни помогне да извършим реформа в обслужването на пътници с железопътен транспорт в крайградските и междурегионални направления. Говорим за влакове (тип S-bahn) в крайградските райони, например София и Пловдив.

Предвиждаме средства и за бързи влакове (InterCity) по основните направления в страната.

По Плана за възстановяване и устойчивост ще бъде финансирана дигитализацията и намаляването на емисиите при извършване на железопътните маневрени дейности в депата. За целта сме предвидили закупуване на електрически акумулаторни маневрени локомотиви.

С европейско финансиране планираме изграждане на интермодален терминал в Северен Централен район – Русе.

Ще продължи Етап 3 от Линия 3 на метрото в София – метростанция „Хаджи Димитър“ – жк „Левски-Г“.

По кои теми бихте си сътрудничили с Камарата на строителите в България?

Камарата е дългогодишен партньор на Министерството на транспорта и съобщенията. Убеден съм, че партньорството ни ще продължи и занапред. Една от темите, по които можем да си сътрудничим, е подготовката на законодателни промени, свързани с по-бързото отчуждаване на терени при строителството на важни инфраструктурни проекти. Знаете, че много инвестиции и проекти са пряко засегнати заради бавните процедури с отчуждаването на терени.