На всеки 5 години той трябва да минава основен технически преглед и ремонт, което струва доста пари

Говорейки за кораба “Радецки", трябва да уточним, че става въпрос за два кораба - оригиналният австрийски параход с това име и построеният по-късно като реплика на кораба “Радецки" параход, който и сега се намира на Козлодуйското пристанище. Това каза в предаването по Радио "Фокус" Михаил Симов, ръководител отдел “Възраждане" към Националния исторически музей.

"Какво се случва след завладяването на кораба? Както знаем Ботевите четници дебаркират на Козлодуйския бряг откъдето започва техния безсмъртен поход към връх Околчица, където войводата дава живота си за Отечеството. Самият параход в следващите десетилетия продължава да работи като един обикновен речен параход във флота на Австроунгарското дунавско параходно дружество. И това е така до началото на ХХ век, когато корабът е доста стар, амортизиран. И през 1914 г. окончателно е бракуван и нарязан за скрап, с което фактически корабът престава да съществува. Преди това в България има идеи той да бъде закупен и превърнат в музей, но до конкретни преговори с дружеството, което е негов собственик не се стига. Така че оригиналния, Ботевият “Радецки", е изгубен. Вече в социалистическа България през 60-те години, когато предстои да се отбележи 90-годишнината от подвига на Ботевата чета и от гибелта на войводата, възниква идеята да се построи реплика на кораба “Радецки" в чест на Христо Ботев. И за основа е използван един по-стар речен параход-буксир, който между другото е произведен в същата тази унгарска корабостроителница, която е произвела и оригиналния параход “Радецки". Преустройството на кораба е извършено в Русенската корабостроителница и през 1966 г., в началото на май, новият възроден “Радецки" акостира на Козлодуйския бряг. И от тогава насетне, той вече изпълнява функциите на паметник-музей и функциониращ плаващ кораб, който извършва кратки туристически плавания по река Дунав", каза още той.

Думата "борба" много добре охарактеризира дейността на кораба, тъй като това е един обект, който изисква огромни средства за поддържането му, още повече за поддържането му в плавателно състояние, тъй като освен като исторически паметник, това е и един функциониращ кораб, който трябва да отговаря на всички изисквания по законодателството, за да превозва пътници, допълни Михаил Симов.

"На всеки 5 години той трябва да минава основен технически преглед и ремонт, което струва доста пари. Националната кампания, която събира средства за построяването на репликата на “Радецки" създава един наистина забележителен обект, но не осигурява средствата за по-нататъшната му поддръжка. Така че през годините недостигът на пари и неяснотата относно бъдещето на кораба “Радецки" винаги го е съпътствала, това е така и до днес".

При реставрирането на кораба е създаден Национален щаб от корабостроители, инженери, архитекти и парите, с които е финансирано възстановяването на “Радецки" в Будапеща, са събирани и от деца от цяла България.

"Вярно е. Това наистина е една безпрецедентна много широка кампания, която обхваща изключително голям кръг от хора. Формиран е Национален щаб от специалисти от различни области. Освен корабостроители са ангажирани заводи, които произвеждат обзавеждането на кораба, килими, дървени обшивки, сервизи порцеланова и т.н. и т.н. А средствата са събирани чрез една кампания под шапката на пионерската организация основно от деца, които чрез различен тип доброволческа дейност - бране на билки, събиране на шипки и всякакви подобни неща - събират левчета, парички за възстановяване на кораба “Радецки". Разбира се, средства даряват и различни организации и частни лица, в резултат на което е събрана една доста сериозна сума за построяване на тази реплика", каза Михаил Симов.