Много пъти съм писал за циганския проблем.

Възмущавал съм се и от циганските издевателства, и от безхаберието на управляващите, и от смешния антицигански патос на алъш-вериш патриотите.

Сега обаче ще пиша за нещо, което се случи пред очите ми. Няма да го коментирам, няма да го анализирам. Просто ще го разкажа. Изводите всеки да си ги направи сам.

На Великден тръгнах да водя семейството си към Морската градина. В района на „Топливо” в една от бившите индустриални зони на Варна видях точно по средата на улицата, която обикновено е доста оживена от коли, голямо стълпотворение от цигани. Те бяха заобиколили една кола и се опитваха да налагат мъжа, който очевидно беше неин шофьор. Всички коли минаваха бавно покрай сцената, но никой не спираше. Видях, че точно пред входа на „Топливо” стои човек, вероятно пазач, който гледаше с уплаха случващото се, без обаче да се намесва. Спрях и го попитах какво става. Оказа се, че колата е блъснала малко дете, което изтичало от циганското гето, намиращо се буквално на един метър от улицата. Шофьорът ударил спирачки, но въпреки това ударът бил силен. Детето било откарано в болницата, а другите останали да чакат полицията. Веднага звъннах на 112. Оттам ме уведомиха, че знаят за случая. Попитах ги дали знаят, че няколко десетки цигани се опитват да пребият шофьора буквално пред очите ми. Отговориха ми, че към мястото пътува полицейска кола.

Реших, че докато пристигнат полицаите, на човека ще трябва да му се помогне. Докато пресичах улицата видях, че в колата има две деца, които буквално ревяха и пищяха от ужас. Отвън бащата беше блъскан, ритан и заплашван, а децата му бяха проклинани по най-отвратителен начин.

Започнах да разбутвам циганите, накарах ги да се махнат от пътното платно, за да не стане друга катастрофа. Сега циганите започнаха да заплашват мен. Попитах шофьора не иска ли да взема децата му и да ги откарам оттук, но той каза, че няма кой да ги посрещне, щели да са сами и отказа. Беше толкова изплашен и паникьосан, че когато го попитах какво точно се е случило едва можа да ми обясни. Само ми повтаряше как детето изскочило в последния момент и нищо не можел да направи. Междувременно друга кола също спря. От нея излезе човек, който също решително започна да избутва циганите от платното. Помислих, че е полицай в неработно време, но се оказа обикновен строител. Когато го попитах защо е спрял, знаете ли какво ми каза – „Видях една тумба цигани около двама българи и реших да спра и да помогна”. В този момент се приближи първата полицейска кола. Когато я видяха, мъжете цигани започнаха бързо да се изтеглят. Останаха само жените, които като по команда започнаха да вият и нареждат. Една от тях отиде до шофьора и му каза – „Да знайш, шта намерим и шта заколим. И тука пред полицаите шта заколим. Ши пратя дитету, ши му дам нож да та наръга, и нищу няма да му направят, щот е дите.”

Когато полицаите се намесиха, започнаха тях да нападат. В момента, в който един от циганите беше леко избутан към тротоара, той изпищя – „Бийти на, щот сми цигани. Ако бяхми българи, нямъши дъ нъ бийти.” След това присъствието ми стана излишно. Благодарих на полицаите и си тръгнах.

Сега, както казах, няма да анализирам и няма да коментирам. Преди всичко се надявам детенцето да се оправи от удара.

Но ще задам няколко въпроса, на които всички българи, освен управляващите и професионалните алъш-вериш патриоти, знаем отговорите.

1. Защо това гето съществува в индустриалната зона на Варна?

Още през 2012 г. настоях всички незаконни постройки в града да бъдат съборени, а обитателите им изведени от тях. Ако това беше станало, инцидент нямаше да има и нищо от описаното нямаше да се е случило.

2. Защо детето е оставено без контрол на една от най-натоварените градски улици? В тази част на града самосвалите и бетоновозите са два пъти повече от леките коли. 3. Какви граждани очакваме да израснат от жителите на това и много още нему подобни гета, възпитавани от майките си с думите „вземи ножа и иди наръгай този човек, после нищо няма да ти направят”?

4. Защо социалните служби бездействат и не отнемат децата на тези родители, които ги обричат на престъпност и с действия или бездействия застрашават тяхното здраве?

Всички хора се раждаме равни и разлика между нас няма. Защо позволяваме на едни хора да унищожават бъдещето на своите деца, като ги превръщат в свои още по-лоши подобия?

Има и един последен въпрос, но той е към нас, българите.

Днес, от миналите десетки коли и камиони, спряхме едва двама души да помогнем на заплашен наш сънародник. Защо другите отминаха безучастно? Чак не искам да си отговарям...

Автор: Костадин Костадинов