62-годишният Петър Станев продължава да живее в "Трабант"-а си по ул. "Муткурова" в Русе. "За него съобщихме преди около 3 години, случаят тогава нашумя и мислехме, че вече не е там. Но... Намерихме го отново на паркинга зад блок "Съединение".

Къщата-трабант не е в движение, Петър също не може да се движи и стои само в колата. Той не изглежда мръсен, но е отчаян. "Попитахме го какво иска, първо каза - нищо. След това каза, че обича обикновени вафли. Занесохме му пакет с вафли. Чак тогава се усмихна", разказва репортерката Ренета Минкова, която е разговаряла с Петър Станев.

- От кога си тук?

- Вече 6-7 години съм тука... в колата. Тя не се движи и аз не мога. Само я обикалям от време на време.

- Как се стигна до това да живееш в трабанта?

- Как стигнах ли? Лесно. Един развод, на улицата, после у сестра ми, после пак на улицата и оттогава само в колата. Тя поне е моя. Преди това 2 години бях в "Чародейка", след това живеех от другата страна на блока, на ъгъла на "Цар Асен" и "Цар Петър". Там бях на квартира, но не се разбрахме с хазяина.

- Пенсия вземаш ли?

- Не можах да взема пенсия. Схванаха ми се краката и не можах да си извадя документи. И съм без доходи.

- С какво се храниш? Днес яде ли нещо?

- Ядох да, донесоха ми. Всеки ден един приятел от блока ми носи храна. И ям каквото ми донесе. Ходи и ми купува вафли, някой път.

- Не можеш ли на зимната трапезария да се запишеш за бездомните?

- Не мога да вървя, а там трябва да се ходи всеки ден. Коленете ми отказват. Питах и в приюта преди 10 дни, но ми казаха, че нямало места. Не искам да ходя в тази трапезария, ако можех да ходя -да, но не мога. Само се подпирам по трабантчето. Преди 3 години ме снимаха и вестници, и телевизия, но от тогава нищо, никой не ми помогна.

- Нямаш ли някаква наследствена къща?

- След като се разведох 89-та година отидох при сестра ми, в къщата ни. Но тя я продаде на циганите и те я разпиляха. От тогава съм по улиците. Имах малко пари, но ги дадох на докторите. Решиха и да ме отровят, да ме убият. Не знам кой, не е жена ми.

- Ти от Русе ли си, къде си учил, какво си работил?

- Живея в Русе от 75-та година. Роден съм в беленските села, в Дряновец. Там съм бил до 15-годишен, след това учих в Две могили, за шофьор учих. После 2 години в казармата бях. После работих като шофьор и след това 10 години като строител, но като ме заболяха краката и никой вече не ме взе на работа.

- Какво правиш през деня, само в колата ли стоиш?

- Излизам, обикалям трабанта, да разчупя малко краката. Правя си и упражнения. Вървя само с двата бастуна. Но няма къде да ходя, тук стоя. И вещите ми са тук, не всичките. На 5-6 места са ми пръснати вещите.

- Радио имаш, какво обичаш да слушаш?

- Слушам да, новини слушам и мачове.

- А сега зимата, ако стане -20 градуса, какво ще правиш?

- Ако стане -20, умирам...

По сигнал на "Бряг" представители на социалната служба вчера преди обяд отишли при своя стар познайник Петър. Екипът носил комплект документи за настаняване в приюта "Добрият самарянин", които човекът да подпише, коментира  шефът на службата Кристина Георгиева. Той обаче е отказал да направи това, с мотива, че има приятели и е възможно някой от тях да го приюти през най-студените дни. Помолил социалните да му дадат време да размисли до вторник. След като имаме такава уговорка, наш екип ще отиде във вторник отново с всички документи, както и с ръководителя на приюта за бездомни Мартин Николов и ако човекът реши, веднага ще бъде настанен в социалното заведение, гарантирала Кристина Георгиева.

На снимките: Петър Станев с неговото "жилище" и покъщнина; Няма къде да ходя, обикалям трабанта, да разчупя малко краката, правя си и упражнения, разказва Петър