Известният радио-журналист Симеон Колев публикува интересно мнение за любовта, публикувано в Edna.bg:

По време на карантината имахме възможност да пробваме точно това. Бяхме заедно, стояхме заедно, абе не можехме да се отлепим един от друг за добро или лошо. Някои от нас си писнаха.

За много от нас този вид заедност бе мечтан момент и едно дълго романтично бягство от нормалността, в която бяхме преди карантината. Но за мен да сме заедно и да сме сплотени не е едно и също, както и връзката между двете не прави връзката ни по-здрава.

Свикването и достъпността са най-големите врагове на любовта. Когато си буквално залепен до някого, ти му виждаш всичко, дори порите по лицето, и макар да си знаем порите по лицето, вярвам, че любовта и партньорството не е да потънем заедно в битовизмите, а да се възвишим над битовизмите. Не да се оправдаем с бодряшкото – Еееее, ние сме естествени и нормални хора със своите несъвършенства, а да борим несъвършнествата си и водим война да показваме най-доброто от себе си и най-вече пред този, когото сме избрали за наша половинка.

Не виждам кое му е сексито на това да се гледаме 24/7 разчорлени и по пижама. Вярвам, че когато наистина харесваш някого, обстоятелствата няма да ви слотяват повече или по-малко, защото повечето прекарване заедно кара хората да СВИКВАТ един с друг, да се търпят един друг, но не и да сплотени.

Любовта не е свиване. Любовта не е навик. И със сигурност любовта не е спокойна и застояла вода. Любовта е върховна движеща сила и няма как статичността да ѝ харесва.

Това, че бяхме заедно, почти залепени, не е лошо, по-добре така, отколкото изобщо да не сме заедно. Но това положение дойде да ни покаже, че любовта не е лепило и че не ни трябва нещо, за да бъдем заедно. Любовта търси усилията не в обстоятелствата извън нас, а в нас самите. Когато си с някого по принуда, защото няма къде да отидеш, заради децата, защото сте в карантина, привикнала си с него, без значение, че е изключителен тъпанар, това не е любов. Ти му казвай, както искаш, но не е любов.

Любов е, когато си с някого, при когото искаш да се върнеш след дълъг ден и някого, с когото искаш да прекарваш времето си осъзнато, а не от нямане какво друго да правиш. Любов е, когато искаш да имаш деца от него, а не когато трябва да имате деца, „защото тази връзка трябва да се развива по някакъв начин“. Децата не развиват и не „оправят“ една връзка. Те също са любов, убеждение и осъзнатост, а не обстоятелства и „просто се случи“.

Любова не трябва да бъде застояла и не трябва да я оставяш на карантината да ти я топли, претопля и осветява. Защото карантината и обстоятелствата идват, понякога дори не идват, но със сигурност си отиват. Любовта също. Но от теб зависи да я държиш. Ти, самата, а не да я оставиш някой друг да я държи.