КТ "Подкрепа" обяви началото на кампания за достойни условия и заплащане на нощния труд.

Искането е за увеличение на допълнителното заплащане за нощен труд като процент от минималната работна заплата за страната - не по-малко от 0,5 процента от нея за един час нощен труд . Началото на кампанията беше обявено от Здравчо Здравчев, председател на Национална федерация "Техническа индустрия, наука, информатика" към КТ "Подкрепа", предаде БТА. 

Ако искането на синдиката се удовлетвори, заплащането за час нощен труд при сегашната минимална работна заплата, ще стане 2,55 лв. или 17,85 лв. за една нощна смяна. Приходите за осигурителната система биха били милиони допълнително, са изчислили от КТ "Подкрепа".

Кампанията е и за ограничаването на полагането на нощен труд. Световната здравна организация излезе със становище, че нощният труд трайно уврежда здравето на работниците и трябва да се ограничи, обясни Здравчо Здравчев.

Финансово икономическите мотиви за исканото от КТ "Подкрепа" увеличение са, че с настоящият принцип на определяне на допълнителното заплащане за нощен труд не се отразява динамиката в заплащането на труда - сегашната му стойност от 0,25 лв. на час е определена през 2007 година при минимална работна заплата за страната от 180 лева , а сега минималното възнаграждения е 510 лева . Преди това има също един дълъг период, в който заплащането за нощен труд не е променяно - от 1997 година , когато то е било седем стотинки за час.

"Това възнаграждение не е в състояние да изплати за една нощна смяна дори транспортните разходи за отиване и връщане на работа, а камо ли да послужи за възстановяване и обезщетение на този особено вреден за организма труд", допълни Здравчев.

В искането има и мотиви, свързани със здравето. "Нощният труд причинява умора , намаляване на качеството на съня, повишаване заболеваемостта и отсъствия от работа.Увеличават се трудовите злополуки и текучеството на работници", допълни още Здравчев.

Според КТ "Подкрепа" извършените многобройни изследвания на полагащите нощен труд установяват увеличение на риска от заболявания на сърдечно съдовата система с 40 на сто, с три пъти от рак на простатата, с 30 на сто от рак на гърдата, с 40 на сто от рак на белите дробове и на пикочния мехур, депресии, диабет и метаболитни проблеми. Социалните рискове са свързани с проблеми в семейството, социална изолация и като следствие репродуктивни проблеми, което пък довежда и до демографски проблеми".

В нощен труд са заети около 400 000 души в България.

Според доклада на ЕК и на Европейския икономически и социален комитет от 2017 година, който анализира прилагането на директивата за организацията на работното време, продължителността на работното време (в това число и извънредният труд) не трябва да надвишава 48 часа на седмица, като единствено в българския Кодекс на труда се предвижда продължителност на седмичното работно време до 56 часа, което е т.нар сумирано изчисляване на седмичното работно време. Това е свързано с износване на организма, отбеляза Здравчев. Затова от синдиката настояват и у нас да се въведе горна граница от 48 часа заедно с нощния труд, броят на поредните нощни смени да се намали от пет на три в седмицата, минимална междуседмична почивка да стане 35 часа / в момента е 24 часа / и да се ратифицира конвенция 171 на МОТ за нощния труд .

Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов посочи, че от синдиката са предложили на вицепремиера Валери Симеонов да направят среща по темата. До момента не са получили отговор.