Делото по обжалването на забраната, която Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи на "Инерком" на Гинка Върбакова да купи бизнеса на ЧЕЗ в България, е насрочено за... догодина.

Това показа справка в информационната система на Върховния административен съд, предава на Клуб Z . Датата е 5 май 2019 г., става ясно от регистъра.

Делото е било образувано на 31 август, а на 4 септември е преценено, че жалбите срещу решението на КЗК за спиране на сделката са допустими и следва процесът да продължи по същество. Оказа се, че не само "Инерком" е несъгласна с констатациите на антимонополния орган.

На същото мнение е и продавачът на активи на ЧЕЗ-България. Чешката държавна компания ЧЕЗ Груп - собственик на българската, също е депозирала жалба. Новината дойде в средата на август, съобщена от чешки медии, които цитират финансовия директор на ЧЕЗ Груп Мартин Новак.

"ЧЕЗ намира решението на регулатора за неоснователно, затова решихме да започнем дело", допълва Новак

Наесен чешката компания ще анализира ситуацията на българския енергиен пазар, става ясно още от думите му.

Насроченото за май догодина дело и съмненията, че "Инерком" на Върбакова не са осигурили финансиране или поне не е ясно откъде ще дойде то, носят риск сделката окончателно да се провали, без значение какво биха решили магистратите. Предварителният договор за сделка между ЧЕЗ и "Инерком" бе подписан през февруари за цена от 320 млн. евро. Според информациите отгогава в документа срокът за плащане е 9-месечен от сключването му - тоест срокът изтича преди края на 2018 г.

Ако обжалването на решението на КЗК не е договорено като стопиращо сроковете за плащане обстоятелство, има вероятност сделката не само да се разсъхне, но и "Инерком" да не си върне платения депозит от 5 млн. евро. Дали това е факт - няма информация.

Темата "Инерком" на Гинка Върбакова купува ЧЕЗ-България" позаглъхна в отпускарския сезон, след като от февруари насам присъстваше в новините седмици наред. Предварителният договор между държавната ЧЕЗ и "Инерком" бе подписан в края на февруари в Прага.

Изборът на непопулярната публично дотогава българска фирма предизвика политически трус. Стигна се дори до оставката на министърката на енергетиката Теменужка Петкова - заради личното й познанство с Върбакова. В крайна сметка обаче оставката не бе приета.

Заради обществената реакция на съмнение около покупко-продажбата имаше анкетна парламентарна комисия. Тя обаче така и не успя да установи кой знае какво, в това число и строго пазената от всимки страни тайна какъв е планът за финансиране на сделката. Гинка Върбакова твърдеше до последно, че зад нея стои голяма международна банка. Три родни банки бяха замесени в сделката от чешки медии - Българската банка за развитие, "Първа инвестиционна банка" и "Уникредит Булбанк". Държавният трезор отрече да има нещо общо, извън протоколно писмо в отговор на запитване от "Инерком", ПИБ потвърди евентуални намерения, а третата банка замълча.

Историята мина през най-различни сюжети. Премиерът Бойко Борисов лично се намеси, привиквайли още в началото на сагата Върбакова в Министерския съвет. Оттам излезе новина, че държавата може да поиска да участва също в сделката или да купи дялове от "Инерком". Впоследствие и тази развръзка се размина, въпреки че от БСП (и части от управляващите "Обединени патриоти" - НФСБ - б. р.) продължават да настояват дружеството да бъде купено от държавата с пари на данъкоплатците. Стигна се до промени в Закона за конкуренцията, искане на оставката на председателя на КЕВР, след като комисията отказа да се намеси в казуса и т.н.

"Инерком" уведоми КЗК за намерението за сделка в средата на март. В продължение на 3 месеца обаче антимонополният орган отказваше да стартира производството. Това е важно, защото от стартирането му започват да текат срокове за произнасяне. След голямото забавяне - с мотив, че се прави анализ на пазара, КЗК реши да спре сделката. Това й отне месец и решението излезе в края на юли. Последваха обжалванията.

И сделката на "Нова тв" остава за догодина

КЗК спря - според експерти отново със спорни аргументи, както в първия случай, и сделката за продажба на медийната група "Нова броудкастинг груп" на чешкия бизнесмен Петр Келнер. Това става в същия ден, в който бе порязана и продажбата на ЧЕЗ-България.