Сигнал за робия на български работници в Холандия втори месец циркулира между институциите в кралството и у нас.

Стотици хора от цяла България са измамени, живеещи при отвратителни условия, заплашвани и гонени, без да има кой да ги защити.

Това разказа пред “24 часа” Евелина Антонова от Велико Търново. Тя е посредник за изпращане на хора на работа в чужбина. През декември 2018 г. подписва договор с холандското бюро по труда Prisma Worx.

“Бях изпратила около 50-60 човека в рамките на 3 седмици. Имаше и други българи чрез пловдивска агенция и хора, отишли чрез близки или роднини. Като сключихме договора, обещаха да им осигурят най-малко 38 работни часа на седмица, а минимум на заплащането - 9,33 евро на час. Тези хора трябваше да работят във фабриките за обработка на пилешко месо на “Плукон”, разказва Евелина. Проблемите със заплащането започнали в началото на януари.

“Бюрото се оправдаваше, че “Плукон” или не плащали, или не записвали часовете. Но там има чек карта, няма как да се загуби. След това има списък вътре в самата фабрика, по който ги проверяват по имена, има и камери - няма как да се загуби информация. Просто си миеха ръцете с “Плукон”. Как може да има заработени часове, а да вземе по 100 и няколко евро на седмица, което е много под минимума”, каза Антонова.

Удържали неправомерно по 50 евро за чип, 25 евро за работни обувки, които са безплатни. За да не бъдат изплатени заработените пари, потърпевшите твърдят, че измислили да полагат електронни подписи, уж че са взели аванси, а те не са ги получавали.

По договор българите трябвало да плащат 100 евро за квартирата на седмица, оказало се обаче, че се удържат по 125-150 евро за мизерни общежития. “Взимали са им по 50 евро за почистване на бунгала, където бяха настанени незаконно през зимата, с 3 перални на 60-70 човека. Тези перални замръзваха при минусовите температури. Виждала съм го, защото на третата седмица, като започнаха проблемите с неплащането, аз отидох в Холандия”, обяснява Евелина.

52 дни тя останала на собствени разноски, за да ходи по институции.

“Няма как да оставя между чука и наковалнята човек, който не знае езика, разделил се е със семейството и децата си, за да отиде на 2500 км да изкарва прехраната си”, допълва Евелина, която също доскоро е била на гурбет.

По време на престоя си става свидетел на фрапиращи случаи - работник, пострадал по време на работа, е уволнен и се налага тя да го кара до болница, за да зашият наранената му ръка.

“Ако някой си търси правата и си иска парите, бива изгонен на момента - по този начин бяха и заплашвани хората. Две семейства от Плевен бяха закарани в Белгия, за да не могат да подадат сигнал”, допълва Евелина.

“24 часа” се свърза с Нина Георгиева и мъжа ѝ Ганчо Лилов от Плевен, които са качени в бус от представител на трудовото бюро и изоставени на неизвестно място.

“Бяхме настанени във Веерт, ходехме на работа в Ломел, накрая не ни платиха, а ни изхвърлиха на улицата. Не знаем, не разбираме езика, питаме къде ни водят, не ни обясняват. В един момент на телефоните ни идва съобщение, че сме в Белгия. Изплашихме се да не ни оставят в някоя гора. Бяхме с девера и етървата, и четиримата се оказахме на улицата, гладни, жадни, без пари в студа”, разказва Нина.

Молят случайни хора да се обадят в полицията, свързват се и с Антонова.

“Полицията ни взе и стояхме една нощ там, докато си намерим превоз за България. Тръгнахме си с бус, който караше хора от Холандия за България. Човекът ни прибра без пари”, разказва преживяното Нина. Седмицата преди изгонването не са излизали на работа.

“Само ни казваха, че идвали нови работници и трябвало да се учат. Един месец бяхме там, на 18 януари пристигнахме. Почти нищо не сме получавали, стояхме гладни. Един път взехме по 80 евро и в началото по 20 евро - с тези пари изкарахме две седмици двама души. Ние в България такъв глад не сме теглили, какъвто там. А трябваше да получаваме първоначален аванс по 50 евро и на всяка втора седмица - по 200-250 евро на човек”, разказват Нина и Ганчо.

Удържали им по 125 евро на човек на седмица за мизерни квартири в нещо като общежитие.

“Имаше много стаи с две тоалетни - мъжка и женска. Банята ни беше на 500 м от нас, където беше много студено. За този месец сме се къпали два пъти, защото само веднъж улучихме топла вода. Стаите - мизерни, кухнята също, просто никакви условия за живеене”, казва Нина и се зарича, че ще си търсят правата.

След като Антонова пристига в Холандия, провеждат събрание в офиса на Prisma Worx в град Стрампрой. Уверяват я, че грешките ще бъдат поправени. Вместо това автоматично договорите на българите стават едноседмични.

“Отидох в посолството в Хага, консулът излезе и ми даде два листа с имена на преводачи, защото е нужно да се говори на местния език, и една визитка на адвокат”, продължава тя.

Следва посещение в холандската инспекция по труда оттам я насочват към синдикат FNV. В него отказват да се заемат с проблема под предлог, че гурбетчиите не си плащали таксата към синдиката в продължение на 2 г.

Прибирайки се в България, Евелина Антонова сигнализира външно министерство. Случаят е прехвърлен към нашата инспекция по труда и комисията за борба с трафика на хора.

“Видно е от данните по сигнала, че фирмата посредник Prisma Worx и предприятието работодател “Плукон” не са регистрирани в България, поради което Главна инспекция по труда не е компетентна да осъществи контрол. С наше писмо от 4 април 2019 г. сигналът е изпратен по компетентност до Инспекцията по труда на Кралство Нидерландия”, се казва в официален отговор до “24 часа”, подписан от инж. Георги Милчин.

За гурбетчиите в Холандия обаче нищо не се е променило, разказа по телефона на 19 април Емилия Ангелова от Пловдив.

“Днес ми е последен работен ден и бягам с 300 км/ч. Започваш да работиш, взимат ти парите. Измислят си разни оправдания, тук няма с кого да се разбереш. На мен за 6 месеца сигурно 1000 евро и повече ми ги няма от заплатите. Намираме се на 250 км от град Веерт в едни казарми – отвратителна история.

Изхвърлени сме отвсякъде. Обърнахме се към финансовите институции, смятахме, че има предизвикана проверка, но до този момент - нищо. Нашите дипломати също не помогнаха. Сега се спасявам, защото тези 6 месеца ми струваха 6 години”, разказва Ангелова.

Допълва, че денонощно с бусове докарвали български гурбетчии.

“Да не ви казвам колко пъти идват през нощта и ги гонят затова, че са си потърсили парите. Имаме 7-8 колежки, не искаха да ходят на работа без пари, че от два месеца заплати не получавали. Дойдоха в 23 часа и им казаха: “Излезте, напуснете”. Хората стояха на пътя през януари - студ, сняг”, не крие разочарованието си Ангелова.

“Никакви претенции нямаме към заводите, в които работим. В тях хората се отнасят с нас като равни, не ни делят. Агенцията ни назначава, тя казва коя седмица в кой ден ще отидеш на работа. Например миналата седмица съм била 2 дни на работа и от януари постоянно е така - ние сме в резерви. Иначе 150 евро квартирата, а те струват по 20-30 евро на човек на седмица”, изрежда Ангелова. Пресмята, че за тези 6 месеца е платила 2008 евро за квартира и не знае, като напусне, колко още ще ѝ удържат.

“Стотици бяхме, да сме останали 30-ина души. Миналата седмица назначиха испанци, защото видяха, че българи вече няма как да излъжат”, каза пловдивчанката с твърдото убеждение, че няма да остави нещата така.