Експерти: Линията на бедност не отразява реалния жизнен минимум

Предложението за увеличение на линията на бедност до 638 лева за 2025 година получи подкрепа от представители на бизнеса. В момента тази граница е фиксирана на 526 лева, като синдикалните организации настояват за промяна в методологията за нейното определяне. Същевременно, проблемът с енергийната бедност в България придобива хроничен характер.

Атанас Кацарчев, главен икономист на Конфедерацията на труда "Подкрепа", коментира ситуацията в предаването "България сутрин": "Според данните на Националния статистически институт, преди социалните помощи, 48% от домакинствата са под линията на бедност. Това представлява половината от населението на страната. След изплащането на социалните помощи, този процент намалява до около 30% от домакинствата, което съответства на глобалната статистика. Тъй като линията на бедност се определя по европейска методика, която не взема предвид жизнения минимум, се получава несъответствие - жизненият минимум на човек е 1500 лева, а линията на бедност е 638 лева."

Кацарчев допълни, че това несъответствие води до сериозни социални последици, включително рискове от нелегални дейности и емиграция.

Богомил Николов, представител на "Активни потребители", подчерта необходимостта от разграничаване между общата и енергийната бедност: "При енергийната бедност целта е не толкова да се компенсират доходите, колкото да се оптимизират разходите или да се въздейства върху цените, така че те да не са определящ фактор. При енергийната бедност съществуват много повече варианти за действие."

Николов критикува фокуса върху "усвояването" на средства, вместо върху постигането на конкретни резултати.

Кацарчев акцентира върху важността на методиката за определяне на линията на бедност: "Жизненият минимум е около 1500 лева. Линията на бедност плюс социалното подпомагане трябва да достигне поне 80 на 100 от жизнения минимум. Никой не дава 1200 лева помощи на месец. Важно е каква е основата за индексация. Ако методиката е сбъркана, числото е ниско."

Николов подчерта необходимостта от рационално използване на ограничените ресурси и финансова грамотност сред населението: "Преди 2-3 години всичко живо търкаше талончета. Дори с малкото средства, които има, голяма част ги давахме за хазарт. Друга част даваме за бързи кредити. Трета част даваме да се стоплим в неизолирани жилища."

Енергийната бедност представлява сериозно предизвикателство, особено през зимния сезон. Кацарчев посочи: "Не знам как се компенсират при положение, че един кубически метър дърва е над 120 лева. Една къща в село харчи около 10 кубически метра, което е 1200 лева."

Николов призова за бързи административни действия: "Вече ще стане почти година откакто се прие законовата дефиниция за енергийна бедност и за тази година администрацията все още не е класифицирала енергийно бедните. Трябва да се създаде регистър."

Експертите се обединиха около необходимостта от комплексен подход за решаване на проблемите с бедността и енергийната бедност, включващ както административни мерки, така и образователни инициативи за по-ефективно управление на личните финанси.