Стефан Христов Статев е роден на 10.07.1955 г. в гр. Първомай обл. Пловдивска.

От дете обича музиката и от 5 годишен започва да свири на акордеон. Бил е ръководител на много хорове в Хасковски окръг. От 1992 година е музикален продуцент в Музикална къща Пайнер град Димитровград, пише Блиц.

За нея е написал над 300 песни модерен фолклор. Тук влизат едни от най-големите хитове на певиците Ивана, ДесиСлава, Малина, Райна и други. През 2000 година е обявен за текстописец на годината на списание Нов фолк. През 2001 е обявен за музикален продуцент на годината. През 2008 година песента на тандема Стефан Статев и Тодор Димитров - Бели нощи в изпълнение на ДесиСлава става песен на десетилетието.

- Ваши песни звучат в българския филм „Уестърн”, който е в селекцията на кинофестивала в Кан тази година, какви са те?

- Песни, които са правени преди години, но режисьорът и сценаристите, са харесали точно тях да прозвучат към общата музика. Филмът в момента участва на фестивала, още нямаме никакъв резултат, не е минал и в конкурсната програма. Разказва се за немски работници, които идват да работят в България, за да пренесат немското начало, дисциплината, но става обратното – по-скоро ние ги побългаряваме.
Песните, които участват там, са може би шедьоврите във поп-фолка. Там звучат „Сто патрона” и „Само веднъж се живее”.
 
- Кога една песен става голям хит? Написал сте много песни, които си останаха класика в поп – фолка.

- Имам написани около 400 песни, бих казал, че са в много жанрове, като се започне от народни песни, обработки, музика, ансамбли, тъй като бях диригент на ансамбъл Пирин в Благоевград, просто времето тогава налагаше да пиша такива неща. След това бях учител, отново съм писал много неща за учениците, където се явявахме на конкурси и фестивали и вече от 92-ра, музикален продуцент на Пайнер, там също имам написани около 250 песни. От всичкия този певчески арсенал имам много тотални хитове. Едва ли някой ще подмине песента на десетилетието „Бели нощи” на Десислава. Това беше в една жестока конкуренция, когато много хора пишеха, беше класирана от диджеи, телевизии, радиостанции.
Ще се върна и във времето, когато дойде Таня Боева, веднага от първия албум баладата „Съдба” стана тотален хит.

- Капризни ли бяха звездите, с които сте работил по отношение на музиката или текста?

- По принцип аз съм бил музикален продуцент, пред мен не можеха да бъдат капризни, успехите са взаимни, имаха доверие и аз не съм го предавал. Винаги, за да се наложи един изпълнител, трябва да има един мегахит. На много хора съм им казвал – винаги трябва да се следва гребена на вълната, онова, което в момента е хит, да му намериш логичното продължение. В момента моето лично наблюдение е, че много изпълнители не изпълняват точно това, което би им прилягало на гласа и певческите възможности. Сега някак си това не важи, а то е много важно.

- Как написахте „Сто патрона” - един от най-големите ви хитове?

- Стана случайно. По принцип трябва да свържеш всеки изпълнител с това, което би му прилягало най-много. Дойдоха „Канарите”, но не стигна до тях, искаше я дори и Мира, но накрая песента си пасна на Ивана, все едно беше създадена за нея.

- Много изпълнители разказват как са били притискани от босовете в някогашните групировки да пеят до пълна изнемога на техни вечери, бил ли сте притискан вие – например да напишете специална песен за някого?

- Не, не съм бил притискан от групировки, дори ми правеше удоволствие, когато виждах, че тогавашните силни на деня с извинение се кефеха на големите хитове. Тези хора също бяха част от тези песни, радваха се. Присъствал съм на много такива изпълнения и в Биад и в Ай-клуб, също в Син сити, къде ли не, бях в почти всички клубове, но не там да отивам да играя, а просто да сверя часовника. На кое реагират най-емоционално присъстващите.
 
- Коя е любимата ви песен, която сте писал?

- Имам любима песен и тя е балада – „Следи от сълзи”. Имаше нещо много лично в тази песен, оставено от мен. Аз съм кръстник на Десислава, тя винаги ми имаше пълно доверие, защото каквото напишех, беше точно. А на Ивана най-хубавата песен, която съм дал, е „Уморени и студени”. Човек да направи един хит, трябва да се постави, че е на 20, 30 години, да живееш с проблемите и мислите на момента.
С Райна беше същото – за нея написах „Гасне пламък”. Не са една, две и на Малина, и на Милко Калайджиев и на Мира съм писал. С моя песен те бяха най-търсените изпълнители в Македония и то заради песента „Хей малката”. На Валя написах песента „Ще горя” и там за първи път употребих думата кръв – „ти си ми в кръвта”.

„Сто патрона” се изпълняваше от Хакан Пикер, турски изпълнител и тя по-напред се наложи тук като кавър версия, а после покрай Ивана и той стана популярен в Турция.
 
Има група, която аз съм причината да се създаде – Пантерите, даже една от песните им беше Четири пантери. Те бяха танцьорки от един хасковски клуб. Един път пристигат и казаха – искаме да пеем. Казвам – хайде да ви видя, извадиха дезодорантите от чантите и ги хванаха като микрофони и започнаха.
 
- Някои все пак смятат, че чалгата изтласква истинската музика...

- По принцип в шоубизнеса не е необходимо да бъдеш изключителен изпълнител, където да попаднеш на точния продуцент. Бил съм много пъти на Нова българска музика в зала България и само 10% от това, което съм слушал по Националното радио, защото не са написани за широк кръг слушател. Всеки не може да напише песен, не владееш ли народопсихология, няма да успееш. Елитарното изкуство в днешно време няма място.
 
Имаше една песен Смукача на Ивана, в случая като метафора, текстът съм го правил аз, дори и половината от музиката. И Камелия, и Марина, и Мария са минали през мен. Дори миналата седмица си говорихме с Ивана, че няма хитове. Мегахит означава, че като се появи на пазара, мачка всичко. В поп фолка настъпи едно замиране, една деформация по отношение на критерии какво трябва да се прави. Причината е, че няма хитове, че някой като им се каже – чалгари, се мръщят. Ето и Слави – чалгар, ама го обичат.