На 20 март православната църква почита паметта на Св. мъченица Фотина.

Св. Фотина е същата онази самарянка, която според Евангелието говорила с Христа при Иакововия извор.

По онова време самаряните живеели на север от Иудея в палестинската ивица от Средиземно море до река Йордан. Самаряните не са израилтяни, а смес между асирийски преселници и завареното от тях немногочислено израелско население.

Те признавали само Моисеевото петокнижие, без останалата част от Стария Завет. Но тъй като асирийците били идолопоклонници, то и самаряните твърде много извращавали вярата. Затова била и голяма враждата им с иудеите, които се стараели ревностно да пазят чистотата на своята вяра. При царуването на римския император Нерон срещу християните било повдигнато жестоко гонение. След мъченическата смърт на светите първовърховни апостоли Петър и Павел езичниците започнали да издирват тези, които били научени от тях на вярата в Христа. В това време, Фотиния, която живеела тогава в африканския град Картаген, заедно със сина си - Иосия, безстрашно проповядвала Христовото евангелие.

В същото време по-големият син на Фотиния, на име Виктор, мъжествено се биел във войната на римляните срещу варварите и след нейния край бил назначен от императора за началник на войската в град Аталия, с поръчението да подлага на мъчения намиращите се там християни. Всички изповедници решително отказали да се отрекат от Спасителя.

Тогава Нерон ги подложил на нечовешки изтезания, но никой от мъчениците не се отрекъл от вярата си. В безсилната си ярост Нерон заповядал да одерат кожата на св. Фотина и да хвърлят мъченицата в кладенец. Останалите наредил да бъдат обезглавени. Извадили Св. Фотина от кладенеца и я държали двадесет дни в тъмница.

След това Нерон я извикал при себе си и я попитал ще се покори ли сега и ще принесе ли жертви на идолите? Св. Фотина заплюла императора в лицето и като му се изсмяла, отвърнала с отказ. Нерон отново наредил да хвърлят мъченицата в кладенеца, където тя предала на Бога своя дух. Заедно с нея пострадали за Христа двамата й сина - Иосия и Виктор, когото Господ нарекъл Фотин, както и сестрите й.

Имен ден празнуват: Светла, Светлозара и Светлозар.

Светла е славянско име, което означава светла. Значение на буквите в името С - желание за силна позиция и финансова сигурност, здрав разум, раздразнителност, склонност към командване, понякога капризност.

В - лекота в комуникацията, възможност за бързо установяване на контакт, реално възприемане на реалността, единство с природата, творческа личност.

Е - желание за себеизразяване, необходимост за взаимен обмен на идеи, тенденция да посредничи в конфликтни ситуации, прозрение, интуитивно разбиране на тайните на света, понякога – прекалена приказливост.

Т - творческа личност, чувствителен характер, интуиция, стремеж към непрекъснато търсене на истината, символът на кръста напомня за преходността на живота и затова не отлагат нещата, които могат да се свършат сега.

Л - рафинирано разбиране за красота, изключителни художествени и артистични способности, желание да се споделят знанията и чувствата с партньора, предупреждение за недопустимостта на бързо пропилян живот и необходимост да се намери истинската цел в живота.

А - символ на началото, силата и желанието да започнеш нещо и да го осъществиш, желание за духовен и физически комфорт.