Стар автопарк и без въздушна линейка - така изглежда оборудването на Планинската спасителна служба

На фона на това до дни се очаква обществената поръчка за медицински хеликоптер да бъде обявена. Това казаха от Министерството на здравеопазването, цитирано от NOVA.

Планинските спасители у нас разполагат с модерни лични средства, високопроходими джипове за сухоземни операции и моторни шейни. Понякога обаче това се оказва недостатъчно.

България е единствената държава в ЕС, която не разполага с медицински хеликоптери. Темата става актуална, тогава, когато случи инцидент. Според експерти въздушната помощ е необходима не само за спасяване във високопроходими райони, но и при пътни катастрофи, бедствия и аварии.

Акция за час и половина вместо за половин ден - все по-често планинските спасителите се сблъскват с второто.

„Няма как да прелетим. Можем да да прелетим единствено с хеликоптер, ако го има. И тогава наистина ще бъде кратко”, коментира Емил Нешев – директор на ПСС към БЧК.

Най-рано медицински хеликоптер у нас ще има след две години. Според експерти вдигането му ще отнема около 15 минути. Още толкова и за да прелети до мястото на инцидента.

„Не съм чул обяснения защо няма или защо не се случват бързо нещата. При всички случаи той може да бъде наличен най-рано през 2023 година”, каза още Нешев.

От Министерството на здравеопазването обясниха пред NOVA, че до дни се очаква поръчката за хеликоптер да бъде обявена. Той ще струва 20 милиона лева, а финансирането – с европейски пари.

Дотогава спасителите ще носят пострадалите на гръб. Сега те стигат до бедстващи с моторни шейни и джипове. „Изнасянето на пострадалия от зоната на инцидента до мястото, където може да го поеме екип на СМП отнема много време, защото се извършва с носилки, които се носят от хора. Времето за достигане до пострадал е много дълго”, каза Мартин Неделчев – дежурен спасител на база „Алеко”.

За улеснение при тежки операции може да се ползва и дрон с термокамера. Такъв обаче в Планинската спасителна служба няма. „Те дават възможност за бързо локализиране, особено в пресечен терен и екстремални ситуации, когато няма достъп на спасителите до конкретното местоположение на бедстващия”, коментира Станимир Начев. И допълва: „При снеговалеж контрастността е много по-голяма и съответно на сравнително голяма дистанция на 1-2 км може да се локализира бедстващ”.

Подобни машини се ползват и при морско търсене и спасяване на хора.