Недостигът на кадри изстрелва възнагражденията в нископлатените сектори

Значително преструктуриране на пазара на труда се наблюдава през 2024 година, показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван на 28 февруари 2025 година. Секторите с традиционно по-ниски възнаграждения като ресторантьорство, строителство и транспорт регистрират най-голям ръст на заплатите, докато високоплатените сектори като ИТ и добивната промишленост значително забавят темповете.

Въпреки промените, разликата между най-високоплатения и най-нископлатения сектор остава драстична – 3.6 пъти, което продължава да захранва високите нива на неравенство и работеща бедност в страната.

Рекордьори по заплати и изоставащи сектори

Според данните на ИПИ, информационните и комуникационните технологии (ИКТ) продължават да доминират на пазара с месечно възнаграждение от близо 5300 лева през 2024 година. На второ място се нарежда финансовият и застрахователен сектор с 3400 лева, което показва колко голяма е разликата дори между лидерите в класацията.

В челната петица по високи заплати остават и енергетиката, професионалните дейности (включително аутсорсинг на услуги) и добивната промишленост – все сектори с висока добавена стойност, изискващи специализирана професионална квалификация. Интересна тенденция е бързото приближаване на образованието и държавното управление към тази група.

От общо 19 икономически дейности, само в 8 секторал средната заплата е над средната за страната, като здравеопазването се доближава най-много до тази граница след значителен ръст през последните години.

На противоположния край на спектъра са секторите с най-ниски възнаграждения. Хотелиерството и ресторантьорството остават с най-ниските заплати – средно 1500 лева месечно, следвани от селското стопанство с 1600 лева и строителството с 1800 лева. Анализаторите от ИПИ обаче отбелязват, че "именно в тези отрасли са най-широко разпространени сивите практики на пазара на труда, което означава, че официалната статистика вероятно подценява реалните възнаграждения".

Драстичен обрат в тенденциите

Най-големият ръст на заплатите през 2024 година се наблюдава в сектора на хотелите и ресторантите – 21% на годишна база. Експертите от ИПИ посочват няколко фактора за този феномен – продължаващият остър недостиг на работна ръка след пандемията, комбиниран с по-високия ръст на цените в сектора (над общата инфлация), което позволява на работодателите да увеличат заплатите. Не е изключено и част от тези промени да отразяват изсветляване на доходите в този традиционно сив сектор.

Транспортът също отбелязва впечатляващо увеличение от 19%, което анализаторите свързват с хроничния недостиг на шофьори както у нас, така и в цяла Европа, както и с бързото разрастване на логистичните дейности в търговията.

Строителството и операциите с недвижими имоти също регистрират значителен ръст от съответно 17% и 18%, отразявайки експанзията на жилищното строителство не само в София, но и в няколко други големи града. Неслучайно, според последното допитване на Агенцията по заетостта, строителите и свързаните професии оглавяват класацията по незадоволено търсене на труд.

Забавяне при високоплатените сектори

В другия край на спектъра са секторите, които в предходните години бележеха рекордни увеличения, но сега драстично забавят темпо. Добивната промишленост отчита 0% ръст, енергетиката – скромните 4%, а ИКТ секторът – само 6%.

При високите технологии обяснението за това забавяне, според ИПИ, се крие в "силно свитото търсене на кадри през последната година и половина и глобалното пренареждане на този трудов пазар".

Пазарните механизми изместват държавната намеса

Интересен извод от анализа е промяната в движещите сили на пазара на труда. Докато по време на пандемията основните фактори бяха държавната политика и ограничителните мерки, а след това – високата инфлация и ценовите ефекти в енергетиката и земеделието, през 2024 година вече доминират чисто пазарните механизми и демографските процеси.

Изостреното търсене на кадри в туризма и строителството предизвиква бърз ръст на заплатите там, докато свитото търсене и голямото предлагане в ИКТ сектора водят до забавяне на увеличенията.

Въпреки всички тези промени, големите неравенства на пазара на труда остават, а догонването на водещите от изоставащите сектори изглежда все още далечна перспектива.