Представете си животът ви да се преобърне и да осъзнаете, че сте изгубили всичко, което сте имали.

И то само за няколко години. Това се случва със Станислав Белчев, предава БТВ.

През 2006 г. ипотекира жилището си. Тегли 30 хиляди лева заем от банката, за да ремонтира дома си. Няколко години по-късно получава инсулт и вече не може да изплаща кредита си. Така се оказва на улицата и от две години домът на Станислав е неговият автомобил. Няма пари даже за лекарства. Всеки ден води „борба за живот”.

Апартаментът му е продаден на търг от частен съдебен изпълнител. След шока от случилото се умира и майка му. Разведен е и, макар че има и брат, и син, не търси помощ от тях. Така той остава абсолютно сам: „Брат ми знае. Много добре знае. Хич не се интересува от мене. Синът ми си гледа работата в Слънчев бряг. Не им се сърдя. Сърдя се на себе си!”.

От банката са категорични, че многократно са предлагали на Станислав облекчаване на условията по кредита. След като не са се договорили предприемат изпълнителни действия. „Фактически, те вместо да потърсят застрахователя, застрахователят да плати, те минават на по-лесното и си вадят изпълнителен лист”, категоричен е Станислав.

В момента бездомният мъж води дела както срещу частния съдебен изпълнител, така и срещу застрахователя. Делата обаче се бавят вече 4 години: „В България човек вече му е чудно какво може. При наличието, че имам договор, че в договора има това, това, това ме изкараха, че аз съм виновен. Единствената моя грешка е ,че не съм знаел, че съм могъл при съдията преди да  им издадат изпълнителен лист да кажа, че не съм съгласен и съответно да докажа тяхната вина. На нищо не се надявам вече. Надявам се на двата метра под земята. Ей на това се надявам”.

Днес живее със 190 лева на месец инвалидна пенсия и разчита на милостта на случайни минувачи. Като Антонела Молалийска, която всеки ден паркира колата си до неговата: „Помагам му. Други хора също. Носим му нещичко храна, някое одеяло . Пък и да го изслушаш пак си е нали милост към него. Ако това е истина, тогава не е справедливо. Защото той не е виновен, че се е разболял”.

Станислав е категоричен, че ще търси правата си докрай – ако трябва, и в Страсбург. Съжалява само за едно – че за случаи като неговия няма осъдени съдии.