Държавата трябва да гарантира, че родната продукция ще намери своя пазар тук, коментира пред земеделците областният управител Анатоли Станев

Повече от 300 земеделски стопани от областите Търговище, Разград и Русе участваха в информационен ден по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023 - 2027 година.

Събитието се проведе днес в Русе със съдействието на Областната администрация. Според областния управител Анатоли Станев е необходимо да се предприемат конкретни и бързи мерки, които да гарантират устойчивостта на сектора през следващите години. Той счита, че именно подобни инициативи са предпоставката за навременното запознаване на фермерите с възможностите за осигуряване на финансови средства както от Европейския съюз, така и от националния бюджет. „Държавата трябва да подкрепи работещите в този сектор и така да гарантира, че родната продукция ще намери своя пазар тук“, коментира областният управител.

„Стратегическият план надгражда всичко, което до момента земеделските стопани са получавали като подкрепа, но въвежда и нови моменти, свързани с постигане на целите на „Зелената сделка“, съобщи директорът на дирекция „Директни плащания“ в Министерството на земеделието Аделина Стоянова.

Всъщност от националния бюджет за първи път са заделени 60% национално съфинансиране към Програмата за развитие на селските райони и това е най-големият национален финансов пакет, който някога е отделян за сектора на земеделието. Аделина Стоянова отбеляза, че в периода до 2027-а специално внимание ще се обръща на биологичното разнообразие и приноса към опазването на води, климат и почви. „25% от общия бюджет на директните плащания са отделени за компенсация на стопаните в този сектор, за усилията, които ще положат и най-вероятно по-ниските добиви от прилагането на щадящи за околната среда препарати за растителна защита, торове и мерки за биоразнообразие“, каза още Стоянова. Тя отбеляза, че са разработени 8 екосхеми в рамките на директните плащания, които са съобразени със земеделските практики, които фермерите обичайно изпълняват. „Мерките са напълно приложими към стопанствата. Нашата задача е да ги направим достатъчно ясни и разбираеми за фермерите, така че те да могат да се припознаят в тези практики. Те са доброволни за фермерите. Могат да заявят участие по екосхема, могат да изпълнят ангажиментите и да получат подпомагане. Възможно е комбиниране, т.е. кумулативно да се прилагат там, където е възможно. Основно условие е, че не трябва да има индикация за двойно финансиране между съответните практики“, обясни още директорът на дирекция „Директни плащания“. В рамките на срещата бяха дадени и множество примери, чрез които да се улеснят земеделските стопани.

Припомняме, че в края на миналата година Европейската комисия одобри плана, като предвидените средства по него са малко над 8 милиарда евро. По интервенциите за Директни плащания финансовият ресурс възлиза на 4 400 517 396 евро, а за инвестиции в селските райони са предвидени 3 529 075 550 евро. В допълнение на това са предвидени и специални интервенции за лозаро-винарския сектор на стойност 98 935 535 евро, за пчеларство 25 798 563 евро и 5 786 635 евро за секторни интервенции.

От днешната инициатива стана ясно още, че започва процедура по сформиране на Комитет по наблюдение, който ще управлява Стратегическия план. След приемането на членовете на Комитета, ще се предложи проект на план за подпомагане, който ще бъда подобен на индикативната работна годишна програма, която беше позната в Програма за развитие на селските райони, така че земеделските стопани ще имат информация предварително кога ще бъдат отворени приемите и какъв срок ще отнеме тяхното разглеждане, за да планират своите агроекологични или инвестиционни намерения. От министерството припомниха още, че и в този програмен период стопаните трябва да се съобразяват с графиците за почистване на площите и да не се палят стърнищата.