Преди 134 години, на 18 декември 1885 г. в София от раните си умира капитан Марин Маринов, командир на Трети пехотен Бдински полк по време на Сръбско-българската война, пише Ивайло Шопски във фейсбук групата "Бащино огнище".

Днес името му е забравено, но той е един от героите, спечелили войната и защитили България от вероломното сръбско нападение.

Марин Маринов е роден в Русе през 1856 г. Учи в родния си град, след което постъпва в най-доброто учебно заведение по това време - прочутия Робърт колеж в Цариград. След Освобождението се записва в младата българска войска и завършва Военното училище с първия випуск. По-късно е произведен в чин подпоручик и заради доброто образование е назначен за флигел адютант на княз Александър I Батенберг. Изпратен е да продължи военната си подготовка в Русия.

След Съединението, когато руските офицери напускат България, по негова молба на 21 септември 1885 година князът го освобождава от длъжността флигел адютант и го назначава за командир на 3-ти пехотен Бдински полк. В започналата от сърбите война Бдинци поемат защитата на един от най-трудните участъци на фронта при Сливница.

На 6 ноември, под командването на капитан Маринов, те успяват да завземат на нож височината Мека Црев, която упорито отбраняват от яростните сръбски атаки. На следващия ден капитан Маринов повежда войниците си към извисяващия се над цялата околност връх Три уши, завзет от сръбската Шумадийска дивизия, откъдето противникът обсипва с куршуми българските позиции.

В най-критичния момент на атаката, когато войниците не издържат и залягат, капитан Маринов излиза напред и повежда със сабя в ръка решителния щурм. Пронизан в гърдите от сръбските куршуми, неспособен да говори, с последни усилия той продължава да сочи със сабята си върха. Неговите войници, разбрали жеста му, отново се хвърлят напред и помитат сръбските редици. Победата на Бдинци става повратна точка в сраженията на Сливница и отваря пътя за българското настъпление.

Тежко раненият капитан Маринов е откаран в София, където го лекува личният лекар на княз Александър Батенберг. Успява да доживее бляскавата българска победа във войната и да види от болничния прозорец марша на Бдинци в парада на победата, проведен на 14 декември. Умира от раните си четири дни по-късно, стиснал в ръце ордена „За храброст“, връчен му от княз Александър за победата при Три уши.