Русенският районен съд отхвърли иск, предявен от Мюсюлманското вероизповедание – град София, заведен срещу Община Сливо поле.

Искът е за имот с площ 2577 кв.м., в който има построени търговска сграда и здравно заведение. Сградата на последното обаче не е обект на иска на Мюсюлманското вероизповедание.

За да обосноват правото си на собственост върху двора и другата сграда, от Главното мюфтийство предоставили в съда констативен нотариален акт от 1927 г., в текстовата част на който обаче било посочено, че е издаден на 2 април 1931 г.

В законно установения срок, от Община Сливо поле изпратили отговор на исковата молба, в който било посочено, че считат иска за неоснователен. Освен документите, с които доказвали правото на собственост на местната власт, представителите й се обосновали и с факта, че общината е владяла имота непрекъснато в продължение на повече от 10 години и следователно го е придобила по давност.

През целия този период сградата и теренът са били третирани като общинска собственост и са се ползвали по предназначението си, е установено по време на делото.

От Мюсюлманското вероизповедание предоставили и копия на стария план на село Кошарна, одобрен със заповед №2524 от 25.09.1928 г. По делото обаче била назначена съдебно-техническа експертиза и вещото лице заключило, че няма данни имотът от този план, предмет на правния спор, да е част от имота, описан в констативния нотариален план от 1927 г.

Не били установени и данни, че имотът е бил одържавен, отчужден или завзет не по установения ред. Той също така не бил конфискуван или незаконно отнет.

Съдът сметнал, че посочените доказателства и изброените по-горе заключения на вещото лице, са достатъчно основание за отхвърляне на иска на Мюсюлмаското изповедание-София.

Съдът сметнал още, че въпреки че в констативния нотариален акт е вписано, че е издаден през 1931 г., имотът не е описан съобразно приятия през 1928 г. план за улична регулация на Кошарна, поради което е невъзможно само въз основа на него да бъде определено точното местоположение на описания в документа имот, съответно да се направи извод за идентичносттта му с имоти по сега действащия регулационен план на селото.

Съгласно тълкувателно решение на Върховния касационен съд пък, констативният нотариален акт не се ползва с доказателствена сила, тъй като при издаването на такъв, нотариусът не удостоверява юридически факти. Той просто представлява правен извод на нотариуса, който не обвързва съда, е вписал в решението си районния съдия.

Той е посочил още, че доказателства извън посочения нотариален акт по делото не са ангажирани, което дава допълнително основание предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан.

Съдът уважил и твърдението на Общита Сливо поле, че щом упражнява фактическа власт върху имота в продължение на 10 години и го стопанисва като общински, каквито са доказателствата по делото, то тя го е придобила по давност и е негов законен собственик.

Като взел предвид всички доказателства по делото, съдът решил, че искът на Мюсюлманското вероизповедание - гр. София е изцяло неоснователен и го отхвърлил.

Решението обаче не е окончателно и подлежи на обжалване пред Русенския окръжен.