МВР не можело да контролира охраната на сградата на Народното събрание, където загина служител на частна охранителна фирма.

Това се разбира от отговор на ведомството на запитване на OFFNews. Оттам става известно още и че на практика министерството не може да осъществява вменения му по закон контрол над частните охранители.

Инцидентът показа поредица от нарушения на институциите по контрол. Едното от тях е, че охраната на обекта се е извършвала в нарушение на договора между парламента и фирмата - изпълнител на обекта. Според публичната информация договорът между строителя на новата пленарна зала на парламента и ръководството на Народното събрание изисква назначаване на денонощна охрана. Вместо това обаче охранители е имало само нощно време, както твърди собственикът на частното дружество "Дефанс консулт" ЕООД.

Оказва се, че нито МВР, нито парламентът са знаели това, което би трябвало да е основание за прекратяване на договора с охранителната фирма, свързвана със зам.-министъра на труда и социалната политика Султанка Петрова.

Според Закона за частната охранителна дейност МВР е отговорно за контрола на дейността на частните охранители. Министерството обяснява, че не е било уведомено за поемането на охраната на сградата на Народното събрание на пл. "Княз Александър І" от частната фирма. Там се извършват строителни дейности в момента. Според закона задължението за уведомяване на МВР е на съответната фирма, което трябва да се изпълни в 14-дневен срок от поемането на охраната. Охранителят трябва да представи и определен набор от документация, свързана с дейността ѝ на съответния обект. От отговора на МВР се разбира, че това не е направено, с което ведомството си "измива ръцете".

Това, че частната охранителна фирма не е изпълнила задължението си по закон да уведомява ведомството, показва на практика, че МВР не може да свърши контролната си дейност, вменена по същия закон. Вътрешното министерство твърди, че не знае, че частна охранителна фирма извършва дейност на територията на Народното събрание, докато в същото време сградата е част от списъка с обекти, които МВР охранява (Приложение №1 от ЗМВР). Съществува и инструкция, която урежда взаимодействието на МВР и НСО по отношение на обекти, "определени като подлежащи на охрана в закон", и според която и НСО, и МВР трябва да си предоставят информация за "присъствието на лица, осъществяващи дейност по Закона за частната охранителна дейност" в тези обекти.

В отговорите си МВР твърди, че няма правомощия да извършва проверки в сградата на парламента през "тъмната част на денонощието", тъй като там има специален режим на достъп. Това на практика означава, че ведомството е неспособно да контролира частна охранителна фирма, което ѝ е вменено по закон. Или с други думи, НСО, с което МВР има инструкция за действие, и то при обекти със значение от националната сигурност, не допуска проверяващи нощно време и така възпрепятства изпълнението на служебни задължения.

МВР не дава отговор и на въпроса дали неизпълнението на договора за охрана е основание за прекратяването му.

Този въпрос остава без отговор и от страна на Народното събрание, тъй като главният секретар Стефана Караславова предпочете да не отговори на отправени към нея въпроси за това как е извършван контролът по договора.