На редакционната ни поща пристигна мейл от русенката Магдалена Трендафилова, който публикуваме без радакторска намеса:

"Можело значи! 

Свикнала съм да бъда подритвана от институциите като футболна топка. Налага ми се сегиз - тогиз да допирам до община, социални служби, здравеопазване и т.н. и знам, че винаги отношението към мен, обикновената русенска жителка, е меко казано презрително. Нищо, че съм добре възпитана и дружелюбна. Обикновено някоя дама иззад гишето ме "обругава" словесно поради мой уточняващ въпрос и аз си знам, че това е новото нормално в България. 

Да де, ама явно преди избори се случват чудеса.  Та значи, наложи ми се да позвъня до дирекция "Социално подпомагане" в Русе, за да попитам какви документи ми трябват за т.нар. детски надбавки. Мислех си, че нечий сърдит глас ще ме "отсвири", но....Чудо! Мъжки глас съвсем любезно и напоително ми обясни какви документи са необходими, къде се подават, какви са сроковете. След приключване на разговора, честно казано ченето ми беше слязло доземи. Такава нормалност ме порази!

След няколко дни трябваше да попитам в болницата какво е състоянието на мой близък. Дадоха ми и телефон за информация. И аз нали съм си патила, психически съм се настроила да очаквам грубичко отношение. Три пъти поех въздух преди да набера номера. Вдигна ми сестрата, дежурна в отделението. Отзивчива и приятна, тя ми обясни, че трябва да звънна на лекаря. Даде ми неговия номер. Звъня отново. Докторът се обажда. любезен, спокоен и ведър човек се оказва. Питам си каквото ме интересува, даже повече. Изтърпява ме без да ми хлопне слушалката. Приключваме разговора, аз съм отново изумена. Втора нормалност в тази държава и в този град!!!

Капакът беше разговор с русенска общинска администрация. За промяна на адресната регистрация питах. Отново любезен отговор от приятен женски глас. 

Бреййййй....Мисля си, аз ли нещо не съм наред.....Никой не ми се разкрещя, никой не ме изгони, не ми обясниха, че съм "тъпа" гражданка....Чудя се дали щото идват избори и цялата администрация се е впрегнала да бъде мила и човеколюбива?! Ами ако е така - дайте да правим избори всяка година. Белким тези чудеса станат ежедневие. 

Нормалността да заживее и по нашите ширини, не само на Запад."