Колко ще издържи правителството?

Динамично живее управляващата коалиция. “Приятелски огън” от президента. Първа министерска рокада. Стрелба със снежни топки по премиера на Шипка. Нехомогенна позиция за войната в Украйна. Коалиционен партньор, който публично се съмнява в спецслужбите. Депутат от управляващото мнозинство с обвинения към друг коалиционен партньор за политически назначения без конкурси…

А са изминали само два месеца и половина откакто управлението на държавата пое правителство, в което “Продължаваме промяната” (ПП) си партнира с други три политически сили – “Има такъв народ” (ИТН), БСП и “Демократична България” (ДБ).

Задават се още предизвикателства, пред които досегашните ще изглеждат като спаринг сесия. Но и те са достатъчни да си зададем въпроса: Колко ще издържи правителството? Този въпрос обаче е в корелация с други – коя е най-сериозната заплаха за стабилността на коалицията и има ли алтернатива на настоящата управленска конфигурация.

Танц със саби в коалицията

Съвместното управление в коалиция е като танц със саби. Особено в ситуация като днешната, когато дори властта да започне да се търкаля по жълтите павета, няма кой да се наведе да я вземе заради връхлитащите кризи. За опозицията като ГЕРБ е твърде рано – целта на Бойко Борисов и партията му е управляващата коалиция да катастрофира във всички сфери – надяват се да “помогнат” и ускоряващата се инфлация, и високите цени на енергията и горивата, а вече и потокът бежанци от Украйна, пише EURACTIV.

Механизмите за разрешаване на конфликтни въпроси вътре в коалицията не действат. Експертни съвети, лидерски срещи, съвместни заседания на парламентарни групи – тези формати не се практикуват особено. Дори тези, които бяха утвърдени в коалиционното споразумение. Все пак в парламента ръководствата на парламентарните групи обменят мнения и стиковат позиции по законопроекти. Но ако беше сработила система за вътрешнокоалиционно взаимодействие, нямаше да се стига до акции като тази на депутата Александър Дунчев от “Продължаваме промяната”, активен природозащитник и бивш директор на Агенцията по горите в последните два служебни кабинета на президента Радев.

От няколко дни Дунчев говори по медии и в социалните мрежи как “мафията дърпа конците в земеделското министерство”, как се връщат служители, свързани не само с БСП, но и с ГЕРБ и с ДПС – “поръчкови директори, които години наред са доказали, че изпълняват политически поръчки – да дадат големи количества дървесина на конкретни фирми, на занижени цени“. БСП управлява земеделското министерство. Лидерът на социалистите и вицепремиер Корнелия Нинова, както и министърът на земеделието Иван Иванов отхвърлиха обвиненията и хвърлиха подозрения върху Дунчев – обслужвал интересите на фирми, ощетени от решението държавните горски стопанства сами да секат и да продават дърва и не се реализирала амбицията му за висок пост.

Пред БНТ Иванов даже обясни, че това не е позиция на ПП – което Нинова изяснила в разговор с премиера Кирил Петков, “а личното виждане на г-н Дунчев”. Разбира се, подобно дистанциране би могло и да е тактически ход на премиера Петков, за да не се напрегнат допълнително отношенията в коалицията.

Макар че Дунчев съобщава за подкрепа от колеги – депутати от ПП, никой от тях не я обяви публично. Единствените, изразили поддръжка, се оказаха някогашните му съратници от “Да, България”, част от ДБ заедно с ДСБ и Зелените. “Проблем в коалицията няма, но на казаното от Александър Дунчев трябва да се обърне внимание”, заяви в парламента Ивайло Мирчев от “Демократична България”. За напрежение в коалицията не признават и от ИТН. От управляващото мнозинство стискат зъби, усмихват се криво-ляво пред камерите и толкоз.

А БСП се подготвя отрано за местните избори догодина. Дърва за огрев и нелегална сеч срещу гласуване е известен патент за контролиран вот. Изглежда, че БСП няма нищо против сега да сподели позициите в сектора с някогашния си партньор в управлението – ДПС, под чийто контрол бяха горите в кабинета на тройната коалиция.

Заради упорството на БСП и до момента не е придвижен законопроектът за изваждането на Агенцията по горите от земеделското министерство и прехвърлянето ѝ към Министерски съвет – договорено в коалиционното споразумение от партиите. Проектът трябваше да е готов до 28 януари, за което сигнализира преди време пак Александър Дунчев и дори коментира, че е умишлено забавен. Според Иван Иванов – бил е депозиран на 28 януари в МС и се чакали “бележките на Министерски съвет”, преди да се внесе в парламента.

Всяка коза на свой крак виси

Коалицията следва принципа: “Всяка коза на свой крак виси” – и която и да е от четирите политически сили избягва да критикува партньорско министерство или министри, нито да изразява подкрепа за партньорска инициатива. А всички заедно избягват да засягат президентската институция – когато държавният глава критикува, отговарят единствено премиерът и вицепремиерът Асен Василев.

Съпредседателите на ДБ Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов неколкократно изразяваха недоволство от факта, че сектор сигурност е уплътнен с назначения от служебните кабинети – тоест, под силно президентско влияние. Наскоро от “Демократична България” публично се усъмниха в надеждността на информацията, която българските спецслужби придобиват. Атанасов даде пример с прогноза на спецслужбите, че мащабен военен конфликт в Украйна няма да има, и заподозря умишлено подценяване. “Притеснително е, че българските спецслужби и генералитетът ни са бъкани с руски агенти и открити путинофили”, обясни и Ивайло Мирчев. От декември м.г. от ДБ настояват за промени в ръководствата на спецслужбите, но не срещат подкрепа в коалицията. А Радев парира подобни заявки.

Макар да отстрани министъра на отбраната Стефан Янев, бивш съветник на президента и служебен премиер в правителствата му, премиерът също не е изразил съгласие с оценката на ДБ за работата на службите. Нещо повече – като форма на подкрепа бе изтълкувано прессъобщение след заседание на Съвета по сигурността тази седмица, в което Кирил Петков призовава службите за сигурност “да продължат да предоставят оперативна информация” (което им е работата).

Кризи извън контрол

И ако напрежението в коалицията може да бъде туширано поради страх от загуба на властови позиции и неясно политическо бъдеще за мнозина от участниците в нея, войната в Украйна и нейните последици – бежански поток, скъпи горива и енергийни суровини, не подлежат на контрол. Кабинетът би следвало да е разработил сценарии как да се справи при конфликт с различна продължителност и с какво темпо да решава енергийната диверсификация заради почти пълната зависимост от руски петрол и газ. На влизане на срещата на европейските лидери във Версай френският президент Еманюел Макрон заяви, че по-зависимите от доставките на руски газ страни трябва да бъдат подпомогнати с повече инвестиции.

В случай на нарушени доставки на руски нефт за рафинерията на “Лукойл”, България трудно ще внася горива отвън, тъй като повечето данъчни складове се държат от “Лукойл”. Възникнат ли проблеми с доставките на руски природен газ, компенсирането и на този дефицит е проблемно. Шансът е, ако се случи след края на отоплителния сезон, когато потреблението намалява, тъй като топлофикациите са най-големият консуматор на газ в България.

Интерконекторът с Гърция не е готов и поради тази причина се внасят само 30% от договорения с Азербайджан газ. Надеждата е този път срокът – 1 юли, да бъде спазен, така че към септември през тръбата да се подава газ. На газохранилището в Чирен не може да се разчита – суровината от там се ползва изключително предпазливо, тъй като зимата не е приключила, а газ ще може да се нагнетява поне след месец. В началото на отоплителния сезон миналия септември нагнетеното в хранилището синьо гориво е било на скромното ниво от 60.8%.

Студуване плюс скъпите горива и високата инфлация е най-бързата писта за оставка, на което и да е правителство. При цени на петрола, които скоро може и да пробият $130 за барел, психологическата граница от 3 лв./л лесно ще бъде достигната. Презапасяването с олио показа колко силни страхове владеят гражданите на най-бедната държава в ЕС, преживели дефицитите на социализма и на Лукановата зима. Дали брашното не е на дневен ред?

Паника от бежанците

Бежанците от Украйна засилват паниката сред населението, достатъчно влудено от двегодишната пандемия от COVID-19. Прогнозите варират от 100 000 до 300 хиляди души, в момента в България пребивават около 30 000 майки, деца и възрастни хора от Украйна. Правителството закъсня с организацията за посрещането на бежанския поток, а на 14-ия ден от началото на войната най-сетне сформира кризисен щаб, който да координира работата на институциите. В специално видео вицепремиерът по ефективно управление

Калина Константинова съобщи, че от петък, 11 март, на граничните пунктове гражданите, влизащи от Украйна, ще могат да получат документ, с който да пребивават легитимно на територията на България и да получат достъп да пазара на труда, образование, здравеопазване и социална подкрепа. Досега общини и неправителствени организации се справяха както могат, за да осигурят здравни услуги на новодошлите след настаняването им. За целта ползват помощ про боно от лекари, стоматолози и болнични заведения или срещу заплащане, за което в повечето случаи се ползват дарения.

За българския бюджет издръжката на толкова хора е непосилна, ако няма европейска помощ, за каквато ще настоява премиерът Кирил Петков. За нощувка и един храноден държавата отпуска по 40 лева на бежанец, които се изплащат на българските хотелиери. До актуализацията през юни в бюджета са заделени едва 50 милиона лева за бежанците.

Войната в Украйна и нейните последици изтриха не само коронавируса като първа заплаха, но и светлите обещания, с които “Продължаваме промяната” спечелиха изборите. Четири месеца по-късно за повечето хора ще е трудно да си спомнят как Кирил Петков и Асен Василев обещаваха нулева корупция, чудеса от Плана за възстановяване и устойчивост (който още няма одобрението на Еврокомисията), нов главен прокурор. Петолевка за литър олио затъмнява всеки предизборен слоган.

Дори и при тази външна преса и вътрешно напрежение, управляващата коалиция не е заплашена от скорошен разпад. Може би тъкмо заради тях. Липсва и алтернатива. Мая Манолова формира пореден политически проект. Партия ще бъде центрирана и около Стефан Янев и може да се окаже факт още преди “Продължаваме промяната” най-сетне да са регистрирали своя. Но дори и да се учреди скоро, на бъдещата формация ще ѝ трябва време да набере популярност, а Янев да натрупа рейтинг като политик. Не може да разчита само на цитати от Путин.

Ако през това време правителството успее да укроти цените на горивата, храните и тока, има шанс да изкара до местните избори през есента на 2023-та.