„Може би, не ми остана време да благодаря на семейството ми, на приятелите ми и на всички тези непознати хора, които се молеха за мен когато бях на ръба на смъртта. Никога няма да забравя този кошмарен спомен и Слава Богу, той е тук в мислите ми, за да ми напомня колко сила и любов нося в сърцето си. Благодаря ви мили хора за всяка молитва и за всяка положителна енергия, която ми изпращахте, за всички цветя с които ме засипвахте, всички играчки и картички с прекрасни пожелания. Никога няма да забравя хората които всеки ден точно в 12:30 ми държаха ръката дори когато очите ми бяха затворени! Няма да забравя болката в очите на семейството ми и тяхната сила да остават до мен с усмивка на лице. Едно голямо благодаря на семейството ми, истинските ми приятели, добрите хора и най-вече на докторите. Едно голямо СЪЖАЛЯВАМ на семейството ми. Обичам ви и ви подарявам моята най-истинска и щастлива усмивка всеки един ден от новия ми живот!“.

Тази изповед сподели "златното" ни момиче Цветелина Стоянова в "Инстаграм"