По Коледа стават чудеса. Чувал съм тези думи от много хора и въпреки, че отдавна не вярвам в дядо Коледа. Но в мен се таеше надежда, че все някой и някак ще помогне на приятеля ми Светльо.

С тези думи се обърна Пламен Петков към редакцията на Dunavmost.bg. Г-н Петков е много притеснен за един човек, който буквално е оставен на произвола на съдбата.

Представяме ви цялото писмо без редакторска намеса:

Но празниците отминаха, а с тях и надеждата ми за магическо разрешение на проблема.

Но за какво говоря и кой е Светльо?

Ако го попитате как се казва, вероятно ще чуете друго име, не защото човекът има какво да крие, а просто защото му е ужасно трудно да научи името си. Да, Светльо е с умствена изостаналост. Името си не знае, но това не му пречи да знае моето, и имената на други хора, които смята за свои приятели. Намирам това за странно, но и някак красиво.

Макар с умствена изостаналост нашият герой все някак се справя с живота. Развил е умението да оцелява и да се грижи за себе си. Набавя си храна, като събира хартия и кашони, които издава в пункт. Денем може да бъде срещнат винаги натоварен с много чанти и с усмивка на лицето, вечер се прибира да нощува в един строеж, който няма да спомена къде се намира, за да не остане и без този подслон.

Винаги ми се е струвало странно, как при срещите ми с него, вместо да очаква да получи нещо от мен, той винаги вади нещо от джобовете си, с което да ме почерпи. И винаги дава най-хубавото, което има. Той веднъж ме почерпи с кафе от автомат и вярвам, че това е най-скъпото кафе, което съм пил в живота си, защото му е струвало няколко часа обикаляне и събирана на хартия, която по негови думи издавал за по 6 стотинки килограма. Доста скъпо кафе!

Всъщност Светльо се справя с живота в общи линии, само студа го мъчи. Люта зима е.

С няколко мои колеги, опитахме да му помогнем. Първо трябваше да разберем името му. Затова го заведохме за разпознаване в полицията. Там не без трудности успяха да го идентифицират с помощта на малко късмет. Светослав Евгениев Манолов на възраст около 45 г., макар че има очи на дете. Издирихме и майка му. Жената е загрижена, но самата тя има нужда от помощ. След като вече знаехме кой е, вече можеше да опитаме да му помогнем да бъде настанен някъде. Опитахме, но навсякъде ударихме на камък.

Оказа се, че нито в приюта може да бъде настанен, нито пък от социално подпомагане могат да му помогнат.

Основанието на служителите, което не оспорвам, не мисля, че вината е в тях, беше: В приюта няма никакви свободни места, а и той не бил профилен за тях, понеже имал психично заболяване.

Значи там не може на топло. Добре, казахме си ние, значи е за психиатрията. Там обаче не приемат хора само по социални индикации. Трябва да има психиатричен проблем, какъвто понастоящем при Светльо няма. Той просто е с умствена изостаналост. Значи и в психиатрията не може на топло. Тогава щом проблема социален, значи със сигурност от социално подпомагане ще помогнат, ще го настанят някъде!

Да ама и там проблем: Светльо няма адрес в Русе и никога не е бил регистриран тук. Той е от Харманли.

Значи е грижа на социално подпомагане Харманли. Добре де, ама горкия Светльо, макар да е роден в този град, изобщо не го познава, нито има близки или приятели там. Той си знае Русе. Знае пунктовете и къде може да намери хартия в Русе, има приятели тук. И през ум не ни мина да го пращаме там. Тук обаче вече зациклихме и нямаме никакви идеи как да помогнем на Светльо.

Затова се обръщам към Вас граждани на град Русе:

Коледа мина и не донесе единствения подарък, който искаше Светльо. Да бъде на топло. Моля Ви, помогнете на Светльо да не замръзне в тая зима! Нека го има този добър човек!

Светльо разбира се няма телефон, но полицията са го издирвали и знаят как да го намерят при нужда. Имат координати и на майка му, която живее някъде в Касева чешма.

Ако от службите искат да му помогнат, Второ РУ може да го издири. Майка му е загрижена, но няма капацитет. Тя съжителства с мъж, който не е бащата на Светльо и не го допуска до къщата. Правила е опити да му помогне все пак, но безуспешни. Понякога го къпе и бръснене, но после пак е на улицата.