Тази седмица Тодор Капитанов отговаря на следните въпроси в рубриката на Труд за трудово-правни консултации.

"Собственик съм на ЕООД. Имам ли право на командировъчни? Аз карам камиона в рамките на Европейския съюз и се прибирам за един месец през годината във България. Също така мога ли да назнача себе си на трудов договор на длъжност „шофьор“. Благодаря предварително!"

Ето и отговорът на юриста:

Трудовият договор е двустранен договор. Той се сключва между страни, от които едната има качеството работодател, а другата – работник или служител. В § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) е установено кой е работодател. За всяка от страните по трудовото правоотношение възникват насрещни права и задължения.

Трудовият договор поражда специфично правоотношение, регулирано от специален нормативен акт – Кодекса на труда. Трудовото правоотношение е двустранно правоотношение, по което едно лице предоставя работната си сила на друго лице срещу възнаграждение по нормативно определени правила.

По своята същност то дефинитивно изключва възможността работодател и работник да бъде едно и също лице. В случай, че от двете страни на трудовия договор стои едно и също лице, няма възможност за обективен контрол по изпълнение на трудовите задължения и осъществяване на трудовите функции. Освен това липсва правен интерес едно и също лице да следи себе си за спазване на трудовата дисциплина по КТ, тъй като, в случай че установи нарушение, то следва да наложи само на себе си дисциплинарно наказание, след което да има правната възможност да оспорва собствената си заповед по съдебен ред.

По принцип работникът или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на работодателя. Следователно, предвид спецификата на правоотношението по предоставянето на работна сила срещу заплащане на определено възнаграждение, не може да сключите трудов договор сам със себе си.

Командироването в чужбина става с издаване на заповед на основание чл. 5, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). Заповедите за командировки или специализации в чужбина на ръководителите на предприятия се издават от ръководителя на колективния или контролния орган на управление или от собственика, или от упълномощено от тях лице (чл. 6, ал. 1, т. 3 от НСКСЧ). В случай, че има издадена заповед за командироване в чужбина, размерът на командировъчните пари се определя съгласно приложение 2 или 3 от НСКСЧ.