Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор отговаря на въпроси по Трудово право в рубриката за правни консултации на вестник Труд.

Въпрос: Здравейте, може ли работник с постоянен трудов договор да работи на друго място в продължение например на два месеца със срочен трудов договор, без да наруши някаква нормативна разпоредба? Ако това е възможно, каква е процедурата? Предварително благодаря!, пита А. Илиева от гр. Петрич.

Отговор: В Кодекса на труда (КТ), в чл.110 и чл. 111 са уредени възможности за допълнителен трудов договор при един и същ или при друг/втори работодател. Съгласно първата разпоредба работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.

А що се отнася до допълнителния труд при друг работодател, то КТ постановява, че работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.

Следва да имате предвид, че има ограничения свързани с продължителността на работното време, които са въведени с чл.113 от КТ. Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:

– 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
– 48 часа седмично – за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите на възраст над 18 г. могат да работят и повече от 48 часа.

Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя – страна по трудовия договор за допълнителен труд.

Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.

В случай, че е невъзможно да съвместите работата по основния и допълнителния си трудов договор, можете да се възползвате от правото да поискате платен или неплатен отпуск от основния си работодател. Имайте предвид, че КТ предвижда съгласие от страна на работодателя да Ви предостави заявения от вас отпуск.