Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор отговаря на въпроси по Трудово право в рубриката за правни консултации на вестник Труд.

Въпрос: Работя по трудов договор при законоустановено работно време 8 часа. В същото време работя и при друг работодател на 4 часа. Колко дни отпуска ми се полагат при единия и съответно при другия работодател?, пита М. Славова от София.

Отговор: Отговор: В чл. 355, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица – ал. 3 на чл. 355 от КТ. Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение.

Когато работник или служител работи по трудов договор за допълнителен труд при същия или при друг работодател по чл. 110 или чл.111 от КТ, той има право на платен годишен отпуск и по трудовия договор за допълнителен труд – в случая и по двата трудови договора. Изчисляването на платения годишен отпуск по договора за допълнителен труд става по общия ред, като времето, което евентуално би се признало за трудов стаж се изчислява и набира по часове, дни и месеци.

Според чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. На базата признатия по посочения по-горе ред трудов стаж се определя размерът на платения годишен отпуск, който се ползва в работни дни по календар.

Според чл.155, ал.4 от КТ, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. По основния трудов договор за календарната година имате право на платен годишен отпуск не по-малко от 20 работни дни. По трудовия договор за допълнителен труд имате право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което Ви се признава за трудов стаж – в случая до прекратяване на трудовия договор.

При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ, правото на който не е погасено по давност. Точните изчисления се извършват от работодателя.