Безразсъден капитан, оркестър, който свири на палубата до последно, трагична любовна история, злодей – богаташ...

 

Това са частите от енигмата за инцидента, които всеки от нас "знае" или поне си представя, благодарение на редицата игрални и документални филми, книги и статии посветени на историята, информира BIG5. 

 

Историята на кораба "Титаник" и потъването му днес става на 104 години.  

 

Той е вторият от трите огромни плавателни съда, построени в корабостроителницата „Харланд енд Улф“ в Белфаст." по онова време. Дължината му била 269 метра, а ширината му 28 метра.Вечерта на 14 срещу 15 април 1912 г. се сблъсква с айсберг и два часа и половина по-късно е на дъното на Атлантическия океан. Жертвите са близо 1500 жени, мъже и деца.

Датата си остава може би най-трагичната в историята на световното корабоплаване.

Ще бъде ли открита някога тайната на тази катастрофа? 

Днес за "Титаник" се знаят много неща. За времето си това е най-големият кораб в света с водоизместване от 46 300 тона и развива скорост от 25 възела. В построяването му вземат участие 17 хиляди работници и инженери, а самият той представлява последната дума на науката и техниката. По сегашния финансов курс цената на една каюта от първа класа достига 55 хиляди долара! 

Когато "Титаник" прави своето първо пътуване от Саутхямптън - Великобритания, до Ню Йорк - САЩ, на борда си има 2223 пътници, по-голямата част от които са каймакът на тогавашното световно индустриално общество. Сред тях е и авторът на проекта - корабостроителят Томас Андрюз.  
Спуснат на вода, корабът изглежда изключително надежден и величествен - по тогавашните оценки се смята за непотопяем, тъй като се състои от лесно херметизиращи се сектори, които не позволяват на водата да нахлува. Ако по някаква причина се появи пробойна в корпуса, конструкторите приемат, че водата би заляла само повредения сектор. Оттук идва и грешното заключение, че в такъв случай на "Титаник" ще му трябват от един до три дни, за да потъне, като за това време той би получил без затруднение помощ от намиращи се наблизо кораби. 
Но съдбата нарежда развоя на събитията по друг начин...

 

"Титаник“ е британски лайнер от клас "Олимпик". Построен е в корабостроителницата Harland and Wolff в Белфаст. Той е най-големият пътнически параход в света по онова време. Съкращението RMS в наименованието му означава Royal Mail Ship (Кралски пощенски кораб) и се е поставяло пред имената на съдове, които пренасят пощенски пратки по договор с британската държавна пощенска служба Royal Mail.

По време на първото си плаване от Саутхемптън (Англия), Шербур (Франция), Куинстаун (Ирландия) и Ню Йорк, "Титаник" се сблъсква с айсберг в 23,40 ч вечерта на 14 април 1912 г. (неделя) и потъва два часа и четиридесет минути по-късно – в 2,22 ч сутринта на 15 април 1912 г. (понеделник), след като се разцепва на две части.

Трагедията става в рамките само на три часа. Иронията е, че най-модерният пътнически кораб за своето време е бил обявен предварително за „непотопяем“. Само за няколко часа загиват около 1500 души пътници и екипаж. Не е установен точният брой на българите, които са били на борда, но по данни на „Лойд“ загиналите наши сънародници са 38. Предполага се, че около 15 българи са оцелели, но повечето от тях остават завинаги в Америка.

Подробностите около гибелта на кораба, трагедията на пътниците и мъжествеността на екипажа са известни. В нощта на фаталната среща на „Титаник“ с гренландския айсберг капитан Стенли Лорд пътува в същото направление за Бостън с 6000-тонния кораб Californian („Калифорниън“). Вечерта на 9 април неговият кораб е заобиколен от ледове и той е принуден да спре до сутринта. Понеже знае от медиите за рейса на „Титаник“ и че той се намира в същия район, капитан Лорд е първият, който предупреждава капитана на кораба за опасните ледени блокове. Това става по радиото в 23,00 ч.

Съобщението не е било разбрано и тъй като не е носело специален знак за опасност, радистът на „Титаник“ не е съобщил за него на капитана. Радистът на „Калифорниън“ изключва радиостанцията и ляга да спи, защото дежурството му е изтекло. Още същата вечер двамата наблюдатели на „Титаник“ съобщават за айсберг. Разстоянието е някъде около 200-250 метра. Температурата на въздуха е била около -10 °C. Първият офицер се намира на мостика и дава командата, която всеки морски офицер на негово място би изрекъл при подобна ситуация: „Ляво на борд, машини пълен назад!“ Но вече е твърде късно, за да се предотврати удар с айсберга. Смята се, че ледената скала разпаря корпуса на кораба откъм носа по дължина 90 метра.

Водата бързо изпълва предните отделения. Ако само първите четири отделения бъдат наводнени, корабът може да продължи, без да потъне, но е наводнено и петото отделение.

Конструкторът на „Титаник“ Томас Андрюс веднага прави необходимите изчисления – корабът ще потъне! Когато от съда пускат първата спасителна лодка с пътници, капитанът му е относително спокоен – близо до тях се виждат светлините на кораб. Никой не се съмнява, че това е „Калифорниън“. Но този кораб не отговаря на радиосигналите, нито на ракетите за бедствие, подавани от „Титаник“. В един момент светлините му изгасват и той изчезва в нощта като мираж.

„Титаник“ потъва за около 2 часа и 20 минути, като отнася със себе си повече от 1500 жертви. Спасяват се само 704 души, които са прибрани на кораба „Карпатия“.

Една от основните причини да няма повече оцелели е липсата на достатъчно спасителни лодки.

По време на разследването всички са убедени, че корабът, намиращ се в близост до „Титаник“ по време на инцидента, е бил командваният от капитан Стенли Лорд. Той не успява да се оправдае нито пред сенатската комисия в Ню Йорк, нито пред следствието. Не е взето предвид, че не е видял никакви ракети, понеже се намирал на 20 мили от мястото на катастрофата и че радистът му не е чул никакви сигнали за бедствие.

Капитан Лорд доживява с този позор до 1962 г. Вече на смъртно легло, той повиква нотариус и за последен път заявява, че е невинен. Три месеца след смъртта на Стенли Лорд норвежкото радио и телевизия съобщават за сензационната изповед на капитан Хендрик Нес, починал на 85 г. Към тази изповед го принуждава негов племенник, попаднал на дневника му от 1912 г., когато е бил капитан на промишления кораб „Самсун“. Именно това е корабът, наблюдаван на 4-5 мили и който след първите ракети, загасил светлините си и изчезнал.

Причината е, че „Самсун“ ловувал контрабандно тюлени край Нюфаундленд и имал в трюмовете си няколкостотин убити животни. Ракетите на „Титаник“ капитанът помислил за сигнали на патрулиращ кораб на бреговата охрана на САЩ. „Самсун“ е бил голям съд, но не е имал радиостанция. Чак когато доплавали до Исландия, научили за корабокрушението на „Титаник“ и капитан Нес събира екипажа и му обяснява какво е станало. От никого не е искал клетва, те просто си мълчали...

Десетилетия наред всички смятат, че айсбергът като нож е разрязал обшивката на „Титаник“. Приема се, че пробойната е дълга 90 метра и широка 2 метра. Но тази пробойна са видели само двама души на „Титаник“: Едуард Джон Смит и конструкторът Томас Андрюс. И двамата загиват на кораба.

През лятото на 1986 г. проф. Робърт Балард от Удсхолския океаногеографски институт с екип от двама души достига останките от „Титаник“ на дълбочина 3795 м. За целта те използват миниподводницата „Алвин“ и фоторобота „Джейсън Джуниър“, привързан към „Алвин“.

Оглеждат всичко, което ги интересува, правят множество снимки и видеозаписи. Въпреки че оглеждат старателно десния борд на кораба, те не откриват никаква пробойна, а само подбитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е прост: бордът на кораба не е бил разрязан, той просто не е издържал и се е разпорил по нитовете в мястото на удара от налягането при срещата с айсберга.

В края на 2005 г. група изследователи след множество задълбочени проучвания и опити стигат до заключението, че нитовете, използвани при строителството на „Титаник“, са били много некачествени. Качествен нит без проблеми би издържал на натиска, но са направени икономии за сметка на качеството на стоманата.

Дежурните в редакцията на "Асошиeйтед прес" и - в другия край на града - в "Ню Йорк таймс", скучаеха в нощта в средата на април 1912г. Редакторът на АП Чарлз Крейн с досада четеше роман на Хърбърт Джордж Уелс в тази нощ без новини. "Телеграфът потракваше от време на време и в дългите паузи се чуваше само тиктакането на часовниците", разказва той в спомените си. В "Ню Йорк таймс" главният редактор Кар Ван Анда тъкмо се е върнал в офиса от обичайната си късна вечеря, докато в редакцията оправят на първа страница поредната история за политически сблъсък. Посред тази сънлива картина малко след полунощ на 15 април 1912г. никой и не предполага, че на хиляда мили се случва "събитието на века" - новина, която ще промени много неща, включително начина, по който се отразяват новините.

В същия момент "Титаник" потъваше в Северния Атлантик.

Повече от час най-големият кораб в света изпращаше призив за помощ  "CQD, CQD", след което премина към по-простичкото "SOS". (Бел. ред.: CQD е комбинация между приетото в английския телеграф CQ, което се превежда като "до всички", и D за Distress - "беда". През 1904 г. е предложен като международен стандарт от компанията Marconi. На втория конгрес по радиотелеграфия през 1906 г. е избран "SOS", но минават доста години, преди сигналът да се наложи.) Сигналът е уловен от други кораби, част от които се насочват към посоченото от "Титаник" място, но той достига и до бреговите станции благодарение на относително новата система за радиосъобщения на Marconi.

Там всеки детайл е бил подхванат и препредаден по света.

За нула време драматичните думи достигат Ню Йорк. В редакцията на АП прозявката на Крейн замръзва в увиснало чене, когато колегите му нахълтват в офиса, размахвайки съобщение от Канада: "Съобщава се, че "Титаник" е ударил айсберг."

Случаят с "Титаник" създава "тоталното отразяване, мобилизирането на всички ресурси", което след това се прилага при всички следващи бедствия, разказва Рой Питър Кларк от института "Пойнтър".

Отразяването на новината демонстрира ползите и опасностите от новите технологии, позволяващи почти незабавното предаване. Създават се нови стандарти и нови лидери.

 

Случаят става повратна точка за "Ню Йорк таймс", защото го откроява сред 20-ината издания в града. Така доказахме твърдението си, че сме преди всички останали американски вестници, от което никога не отстъпихме", пише Даниел Алън Бътлър в изследването си "Непотопяем: Цялата история на "Титаник".
С тази новина силен тласък получават и радиопредаванията. Дейвид Сарноф, млад оператор на Marconi, си създава име само за няколко дни благодарение на нонстоп разпространяване на поредния бюлетин, четен от прозорец в Ню Йорк, под който се събрали толкова големи тълпи, че се налага полицията да въвежда ред. 

 

Един от най-богатите хора в света - австралийският милиардер Клайв Палмър, който е женен за българката Анна, се приближава все повече към сбъдването на мечтата си - да пусне точно копие на "Титаник" на вода.

Реплика на потъналия преди 104 години "Титаник" ще направи първото си плаване през 2018 г., съобщи представител на компанията "Блу стар-лайн", осъществила проекта на своя собственик – австралийския минен магнат Клайв Палмър. Новият кораб е с дължина 270 метра, височина от 53 метра и водоизместимост от 400 тона. Във всички 840 каюти могат да се настанят 2400 пътници и 900 членове на екипажа. На разположение на пътниците, както и преди, са каюти от първи, втори и трети клас. В същото време, новият кораб, според създателите му, се различава силно от "оригинала" по навигационните системи. Новият "Титаник", разбира се, ще бъде оборудван с модерни средства за евакуация, сателитен контрол, цифрова навигация и радарни системи – всичко, което трябва да е на борда на кораб от 21 век, обясни маркетинг директорът на проекта Джеймс Макдоналд пред "Индипендънт". В своето първо пътуване "Титаник 2" няма да премине през Атлантика. Той ще тръгне от източната провинция на Китай – Дзянсу и ще се насочи към Дубай. Все още не е ясно колко ще струва билет за пътешествието, но според някои източници нетърпеливи авантюристи вече са предложили да платят 1 милион за преживяването.