Не е възможно да простя на Максим Горанов

Това заяви в интервю за "Телеграф" филмовият композитор на столетието, който е рожденик днес

- Честит рожден ден, г-н Щерев! Как празнувате днес?

- Благодаря! Със семейството и с приятелите си.

- Как се чувствате на 77?

- Като за човек на 77, добре. Е, улавям се, че от време на време се питам: “Наистина ли минах седемдесетте?“ Първо си казвам, че това не е вярно, но после се примирявам с фактите и дотук. Говорейки на тази тема, един приятел ми каза следната сентенция: “След 60 години човек остарява осезателно всяка година. След 70 остарява всеки месец, а след 80 всеки ден.

- Е, пожелавам ви да преживеете приключенията както през 80-те и 90-те.

- Благодаря!

- Чествате специална 77-годишнина - две космически числа. Не е ли време да простите на тези, които са ви сторили зло?

- Знам, че това, което ще кажа, противоречи на Библията, но според мен има неща, които могат да се простят, и други, които не могат. Има огромна разлика от това да направиш на някого умишлено зло, и на някого зло по невнимание. Съжалявам, но не е възможно да простя на хора, който се опитаха да откраднат името на група „Диана Експрес“, защото това име е част от моя живот, а музиката, която написах за групата, е част от самия мен (говори за шестия китарист на групата Максим Горанов и колегите му, които преди 10 г. бяха осъдени за кражбата на името и творчеството – б.а.). Не е възможно да простя на човек, който написа в книгата си от 10 000 тираж неверни и обидни неща както за мен, така за дъщеря ми и съпругата ми. На всички останали съм простил. Винаги съм мечтал да постигна вътрешно равновесие и мисля, че от 10 години насам го постигнах. На никого не завиждам за нищо. Никого не мразя и изпитвам радост от успехите на моите приятели и познати. Старая се да помагам на хората около мен, доколко това е във възможностите ми.

- От дистанцията на времето не съжалявате ли, че вече близо 15 години не поддържате нормални отношения с Лили Иванова?

- Вижте, в живота си всеки човек има два избора. Или да живее по начин, по който да запази достойнството си, или да живее с компромиси, изгубвайки го. Аз избрах първия.

- Какво ви пречи отново да си подадете ръка?

- За кой ли път ще го кажа... Ако Лили реши, че има нужда от някои мои песни, то адвокатите ни могат да се срещнат и да намерят решение, което удовлетворява двете страни.

- Трудно ли е един творец да избяга от звездоманията?

- Признавам, че в началото на музикалната си кариера бях много нетърпелив и напорист. Исках да бъда известен и мечтаех да композирам музика, която хората около мен да я харесват. Мисля, че този период продължи около седем години и приключи през 1977 г. Тогава разбрах, че славата обслужва егото на човека, и осъзнах, че най-тежка е борбата, която трябва да водя със самия себе си. Както и да променя това, което искам, и донякъде го постигнах. От няколко години често забравям, че доста хора, които ме познават по лице, понякога ме спират. Питат ме за някой концерт или песен и в първия момент се стряскам. Знам, че ще прозвучи странно, но темата известност отдавна ми е чужда.

- Има ли възраст талантът?

- Много хора забравят, че и талантът има нужда от енергия. Нормално е един творец да сътвори най-добрите си произведения като млад. Не случайно официално се твърди, че върховият момент на тонуса при човека е 39 години. Според мен талантът също има лимит. В най-добрия случай нещата стигат до една досадна рутина и разказване на една и съща история в различни варианти. Не робувам на сентенции от рода на: “Стар съм, но сърцето ми е младо“. Човек е на толкова години, на колкото е. А как изглежда, е друг въпрос. Някои хора се интересуват само от това, други - не. Всъщност май само очите не остаряват. Аз съм привърженик на сентенцията: “Не остарявай като барака, а като църква“. Това последното е свързано най-вече с морала.

- На 1 януари се навършиха 100 г. от рождението на Въло Радев. За негови филми - "Осъдени души" и "Адаптация", пишете две от най-емблематичните си мелодии. Как се родиха те?

- Човекът, който ми отвори вратата, за да вляза в чудния свят на киното, се казва Иля Велчев. До края на живота си ще съм му благодарен за това. След „Дубльорът“ написах музика за следващия му филм „От другата страна на огледалото“, където освен струнен оркестър използвах и мандолини. Именно тази музика стана причина да бъда поканен от Въло Радев да напиша музиката за филма „Осъдени души“. След толкова години отново гледах „Адаптация“. Останах приятно изненадан от доброто качество на филма. Имам чувството, че сега през 2023 г. този филм ще бъде много повече разбран, отколкото в далечната 1979. Тогава обстановката беше друга. Както и да е. Върнах се в годините назад и си спомних историята на създаването на песента „Адаптация“. На първата среща Въло ми написа на един лист собственоръчно текста на песента и даже два пъти го поправи и аз останах с впечатлението, че стихотворението е негово. По-късно стана ясно, че това е едно от най-лиричните стихотворения на големия поет Иван Пейчев. Спомних си, че на срещата Въло изрично пожела времетраенето на песента да е две минути и петнайсет секунди. Така „Адаптация“ стана най-късата песен, която съм писал изобщо. Записахме я с „Диана Експрес“ и един гост тромпетист в студиото на „Балкантон“. По това време солист на групата беше Васил Найденов. Никога не съм вярвал, че „Адаптация“ ще стане хит. Това е една от големите ми композиторски изненади.

- През 2005 г. станахте носител на Голямата награда на Ямбол. Връщате ли се често в града на вашето детство?

- Като ме попитахте за родния ми град, не знам защо, но напоследък често в съзнанието ми се появяват няколко много скъпи за мен спомени. Ето един. Мисля, че беше през 2011 г. Когато ми връчваха наградата, бях невероятно превъзбуден. Тялото ми вибрираше като струна. Почти същото чувство преживях и през 2006 г. отново в Ямбол. Това се случи на благотворителния коледен концерт, който организирах за децата от пансиона, в който живях четири години. В концерта участваше Илия Ангелов и Ямболският струнен оркестър. След първата пиеса бях решил да прочета на децата един откъс от книгата ми, но когато ги видях, от вълнение се разплаках и се наложи да изляза от сцената за няколко минути, за да се успокоя. Подобен концерт направих и за децата от пловдивския пансион, където също живях четири години. Впрочем това са двата концерта, с които най-много се гордея. На второ място поставям 10-те концерта, които изнесохме с „Диана Експрес“ през 2019 г. с плакат „Диана Експрес - Симфони“. Използвам случая да благодаря на музикантите от симфоничния оркестър на Русенската опера и диригента Димитър Косев. За мен тези концерти са върхът в кариерата на група „Диана Експрес“ и на мен като композитор и аранжор. След това дойде ковидът и всички планове в тази насока пропаднаха. Силно се надявам тази година да направим всичко възможно, за да изпълним този концерт в София и още няколко големи града.

- За мнозина ще е изненада, че издадохте книжка с ваши детски приказки. Как се случи това?

- Да. Книжката носи заглавие „Снежни приказки“ и е с чудесни илюстрации от Ралица Мануилова. Всъщност това са импровизирани приказки, които разказвах през 1985 г. на дъщеря ми Александра. Явно тогава са ми харесали, защото съм ги напечатал на моето „Оливети“ (италианска пишеща машина) и когато разчиствах миналата година, ги намерих. Всъщност през 2022 г. издадох две книги. Втората е „Осъдени души и още седем филмови теми за пиано“.

- Всъщност имате три дъщери. Трудно ли е момичета да растат под крилото само на един родител, и то мъж, пък било той известен и успешен. Как се справяхте сам?

- Понякога живота ни поставя в ситуации, от които имаш само една опция. Така се получи с двете ми дъщери от втория брак – Рая и Александра. Като си помисля, че им бях и майка, и баща почти 20 години, не мога да повярвам, че всичко това се е случило. Затова пък сега спокойно мога да кажа, че съм щастлив баща и дядо. Най-голямата ми дъщеря Надежда живее от десет години в Германия с внука ми Дидо, който вече е голям и самостоятелен мъж. Александра ми роди Мишел, а Рая - Денис и Катрин. Аз постоянно общувам с всички и това ме прави невероятно щастлив. Сега в голямото ни семейство атракцията е Катрин, която през февруари ще навърши три години. Пожелавам на всички мъже, които четат това интервю, да бъдат такива щастливи бащи и дядовци, какъвто съм аз.

- Следите ли политическата обстановка у нас и какво бихте казали по този въпрос?

- Ще прозвучи крайно, но това, което ще кажа, бих желал да се приеме като моя лична гражданска позиция, а не като на известна в музиката личност. За да се подобрят нещата към по-добро в България, аз бих направил следните кардинални промени. Първо - всеки български гражданин да има право само на два мандата като депутат. Второ – премахване на двойното гражданство. Трето – премахване на гласуването в чужбина. И четвърто – драстично намаляване на държавната субсидия за партиите. А относно емигрантския проблем, се питам до кога в ЕС ще се приемат хора, които най-спокойно ни заявяват, че са си изгубили паспортите и че са например от Сирия. За мен това са хора фантоми, които не уважават международните споразумения и законите на ЕС. Страхливци, които не искат да се борят, за да променят собствената си държава.

- И накрая досадният въпрос какви са творческите ви планове?

- Миналата година беше много тежка за мен. Наложи се да съчетавам работата ми с групата и здравните ми проблеми. Мисля, че нещата се промениха към добро в тази насока. До месец ни предстои запис на нов сингъл с две песни на „Диана Експрес“, както и активна концертна и клубна дейност.

Това е той:

Роден е на 28 януари 1946 г. в Ямбол

Израснал е в сиропиталище, а музикалната му кариера започва в оркестъра на легендарния Емил Димитров

Избран за филмовия ни композитор за столетието заради музиката си към „Адаптация”, „Осъдени души”, „Ла дона е мобиле”, „Скъпа моя, скъпи мой” и много други

През 2008 г. БАНИ го удостоява със званието академик

Основател, ръководител, основен композитор и цялостен аранжор на рок група „Диана Експрес”, която вече е половин век на сцената