България отказва органи за трансплантация от Румъния въпреки дългите листи на чакащи

От 2021 година насам България е отказала 40 органа за трансплантация, предложени от Румъния. Тази информация идва на фона на 823 пациенти, очакващи животоспасяващи органи, и ограничения брой донорски ситуации в страната. Данните, предоставени от "Медицински надзор", разкриват, че по силата на споразумение, подписано през 2021 година, България е дарила на Румъния 25 органа, но е приела само един.

Ситуацията повдига въпроси относно ефективността на системата за трансплантации в България и причините за отказите. Професор Димитър Петков, директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Света Екатерина", обяснява някои от предизвикателствата: "Исхемичното време на сърцето е около 4 часа. След четвъртия час вече рискът за реципиента става изключително голям".

Времето е критичен фактор при трансплантациите. За черен дроб то е между 6 и 8 часа след експлантацията, а за сърце - около 4 часа. Въпреки това, успешни трансплантации са възможни, когато логистиката е добре организирана. Професор Петков споделя опит от миналата година: "Ескплантацията половин час и трансплантацията - около час и нещо. Малко над 4 часа, но успяхме да реализираме тази трансплантация".

Отказите не винаги са свързани само с медицински причини. Понякога самите пациенти отказват органи. Професор Петков дава пример: "Ние се обаждаме на потенциалните реципиенти. Те казват: 'Ами сега се чувствам добре и отказвам да дойда'. Някои от тях казват: 'Ами то сърцето е на 58-годишен, аз съм на 28 години'. Това е повод също да се откаже".

Административни неуредици също допринасят за проблема. Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания, посочва: "Те са в тежко състояние, защото никой не им казва, че имат придружаващи, нововъзникнали заболявания, които те да проследяват и лекуват навреме. За да се извърши трансплантация, пациентът трябва да е в перфектното си възможно състояние".

Доктор Галя Кондева, служебен министър на здравеопазването, признава наличието на организационни проблеми: "Това е във връзка с координаторите на местни нива. Някакси по-късно се подават сигнали".

Николова обаче защитава координаторите по донорство: "Координаторите по донорство са последните, които имат вина, защото от тях не зависи нито проследяването на реципиентите, нито грижата. Нито имат възможност голяма да установят мозъчна смърт, когато лечебното заведение няма търговски интерес да обяви такава".

За решаване на проблемите "Медицински надзор" планира обучение на координатори по донорство. Това е стъпка към подобряване на системата, но очевидно са необходими по-мащабни промени за оптимизиране на процеса на трансплантации в България.