Новите технологии изискват все по-квалифицирани специалисти

Металургичният сектор в България се сблъсква с редица предизвикателства, породени от глобални фактори като енергийни кризи, военни конфликти и последствията от пандемията от COVID-19. Сред най-сериозните проблеми се открояват конкуренцията от страна на китайския стоманодобив и вносът на евтини суровини от държави извън Европейския съюз.

Политими Паунова от Българска асоциация на металургичната индустрия коментира: "Това е във връзка с агресивното присъствие на китайските стоманодобивни компании и проблемите, които Европа има във връзка с новите политики по промените в климата, които поставят върху бизнеса доста по-големи финансови задължение за преструктуриране на технологиите".

Недостиг на специалисти въпреки атрактивното заплащане

Браншът изпитва сериозен недостиг на квалифицирани кадри, особено в областта на новите технологии. Търсят се инженери със специализация в машиностроенето, електроподдържането и автоматизацията на производството.

Стоян Генов, собственик на металообработваща фирма, споделя: "В момента технологиите се изменят, говорим за AI, за въвеждане на автоматизации и всъщност образованието не догонва новите изисквания за персонал. Това е основният проблем. Но той не започва на ниво университети, а се дължи основно на неправилния избор, квалификация и акценти в средното образование".

Предизвикателства пред висшето образование

Въпреки наличието на четири инженерни факултета в Русенския университет, интересът към тези специалности остава нисък. Професор Росен Радев от катедра "Технология на материалите и материалознание" отбелязва: "Интерес има, но не такъв е какъвто на нас ни се иска. На много от кандидат-студентите им се струват трудни".

Средната заплата в металургичния бранш надхвърля 2500 лева, като компаниите предлагат допълнителни стимули под формата на стипендиантски програми и възможности за професионално развитие.