Меглена Плугчиева: Защо Антикорупционната комисия не разследва заема за „Булгартабак“?
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Докато разследването срещу Румен Гайтански за 150 милиона лева заем продължава, другият заем за „Булгартабак“ остава необяснимо игнориран
Разследването на заема от 150 милиона лева, отпуснат на Румен Гайтански - Вълка от Българската банка за развитие, предизвика значително обществено внимание в последните дни. Проведени бяха акции на Антикорупционната комисия, прокуратурата и Главната дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП), като резултатът беше обиски на офиси и жилища на бизнесмена. Вчера, на 15 август, трима души бяха привлечени като обвиняеми във връзка със заема.
Въпреки това, обществото и анализаторите се питат защо този заем се разследва, докато друг, отпуснат също на Румен Гайтански за покупката на „Булгартабак“, остава извън фокуса на разследващите органи. Въпросът за двойния стандарт в правосъдието отново изплува на повърхността, както и подозренията за партийни и лични интереси в тези действия.
Бившият вицепремиер Меглена Плугчиева коментира в предаването „Тази сутрин“ по bTV, че парламентът и правосъдната система са резултат от обществото, което с гласуването си изпраща там определени хора. Тя отбеляза, че това води до осакатяване на Конституцията и мултиплициране на проблемите, като посочи случая с „наши“ хора в различни позиции, които действат в интерес на определени партийни кръгове.
„Защо 5 години по-късно търсим отговори по този случай? Сигналът беше подаден от банката през 2021 година, но разследването беше преустановено и след това върнато при същия прокурор, който го беше спрял“, каза Плугчиева. Тя добави, че това е пореден пример за проблемите в системата и необходимостта от промяна в обществото, което изглежда се е примирило с посредствеността и корупцията.
Освен това, случаят с „Булгартабак“ подчертава и друг важен въпрос – този за безнаказаността и проточването на делата във времето. Въпреки обществената значимост на случая, прокуратурата изглежда не бърза да отговори на въпросите, които обществото поставя. Според Плугчиева, това отново води до същността на проблема – какви хора обществото изпраща в парламента и как тези хора, от своя страна, формират политиката на страната.
