Храна и консумативи има достатъчно, но медицински персонал в резерв няма.

Това е основната причина да се вземат такива драстични мерки в началото на появата на вируса в България. Ресторантите, фитнес залите, фризьорските салони, магазините могат да спрат да работят и персоналът им да остане вкъщи, но с болниците и медицинските лица това не може да се случи. Можете да блокирате болниците, в които има зараза, но те не спират да функционират. Точно обратното е. Докато масата от обществото стои вкъщи, предпазвайки се,  страхувайки се за себе си и близките си, медицинските лица отиваме всеки ден на работа, срещайки се с потенциални вирусоносители въпреки страха, въпреки инстинктите за самосъхранение, въпреки мизерното заплащане, въпреки негативното отношение на обществото спрямо нас, въпреки обидите, въпреки уронения ни авторитет, въпреки подигравките на медиите и управниците. И все пак сме човешки същества, които имат семейства, деца, близки и приятели.

И ако бяхме „истерични жени с лабилна психика” както имахте смелостта да назовете протестите на медицинските сестри, още при първият случай на коронавирус да си бяхме взели болничните, отпуските и молбите за напускане и да Ви бяхме оставили Вие, психично здравите,  да посрещате и снемате анамнези от пациенти с температура и кашлица, вие да полагате грижи - в инфекциозните отделения, в отделенията за белодробни заболявания, в интензивните отделения, в операционните, в линейките, в спешните отделения. 

НЕ! Избрали сме тази професия, защото знаем, че най-ценното, което имаме е нашето здраве. Избрали сме тази професия, защото имаме психическата устойчивост да се справяме в кризисни ситуации. Избрали сме тази професия, защото не ни е страх да погледнем смъртта в очите и да се борим за живота. Избрали сме я, защото я приемаме за мисия към по-добро бъдеще. 

И ако бяхте ни подкрепили в исканията ни за достойни условия на труд и адекватно заплащане, в исканията ни за здравна реформа, сега нямаше да се предприемат отчайващи действия, с които се съсипва психическото и социално благополучие на обществото. Само припомням, че според СЗО здравето не е само отсъствието на болест или недъг. 

И точно в кризата за пореден път ще докажем, че исканията ни са всичко друго, но не и неоснователни.  И целият медицински персонал, който полага ежедневно грижи за здравето на хората заслужава повече.

Хората, които неглижирахте и лъгахте вчера, сме същите на които ще разчитате днес и утре.