Д-р Иван Христов завежда спешното отделение в софийска болница. От началото на пандемията от коронавирус се грижи за стотици пациенти, диагностицирани с вируса. За огромно негово съжаление, сред тях в средата на ноември попада и Кубрат Пулев

„С Кубрат се чухме в средата на ноември. Оплака ми се, че има температура, чувства се отпаднал, което наруши неговия тренировъчен процес, цялата подготовка. Въпреки всичко той не се отказа, нищо не можа да го спре да отиде и да срещне Джошуа“, споделя д-р Христов, който познава Кубрат и Тервел Пулеви от деца, когато те правят първите си стъпки в боксовата школа на ЦСКА. По покана на тогавашния им треньор Михаил Таков, той става лекар на отбора. Боксът обаче го грабва и Христов започва да тренира наравно с Пулеви. Нещо повече, става техен спаринг-партньор, разкрива bTV,

След първите оплаквания на Кобрата следват незабавни тестове и обстойни изследвания. Боксьорът току-що е слязъл в София от почти едномесечен лагер на Белмекен. На базата не се допускат хора без отрицателен PCR, шансът Пулев да е пипнал вируса на Белмекен, клонят към нулата. Това обаче няма значение, защото до битката с Джошуа, за която Кубрат чака 4 години, остават точно 20 дни.

„Направихме скенер на бял дроб. Оказа се двустранна пневмония, което внесе още повече притеснение. Неговото възстановяване продължи и до мача с Джошуа. Той замина излекуван, но много далеч от състоянието на напълно възстановен от това коварно заболяване човек.“

„Всеки друг на негово място щеше да откаже този мач. Здрав може да го направи всеки, но в такива трудни условия могат да го направят само истинските мъже“, откровен е медикът.

Д-р Христов има силни думи за по-големия от двамата братя Пулеви в седмицата, в която емоциите след загубата му в Лондон вече би трябвало да утихват, но критиките по адрес на боксьора ни са все така ожесточени:

„Той е вторияt Дан Колов, нищо не може да го спре. Нито вирус, нито пневмония. Това, което е решил той, той го направи. Победи себе си. Най-голямата мотивация за него беше, че играе в името на България и за България. Аз го познавам още от дете и го чувствам като мой приятел, като мое дете и това ми донесе много страдание, защото знаех, че ако беше напълно здрав, той щеше да победи. Много българи не вярваха, което не им прави чест.“

Лекарят е убеден, че това не е краят на кариерата на най-добрия ни професионален боксьор, който за 11 години на ринга достигна два пъти до двубой за световната титла в кралската категория:

„Кубрат винаги се изправя. Още от малък. Но хората, които са на чашка ракия могат да приказват, каквото искат. Българинът е научен да бъде чуждопоклонник, да уважаваме другите и да не ценим нашите. Българският народ е талантлив. Трябва да докажем, че можем да уважаваме себе си и да уважаваме хората около нас.“

Според д-р Христов, най-свирепите критици на Кобрата у нас нямат понятие от професионален спорт:

„Това са хора, които нищо не са направили първо за себе си, камо ли за България. Хора, които никога не са се качвали на ринга, хора, които не са били спортисти, които не знаят колко труд е необходим и как детските години са изцяло отдадени на тренировки и лишения. Предлагам на такива хора да излязат вместо Кубрат на ринга и тогава да говорят.“

Д-р Христов трудно преживява случилото се в Лондон. Гледа срещата изправен. Чака братя Пулеви и при завръщането им у дома, в тяхна чест извиква на летището гайдари:

„Ако имаше начин, аз бих излязъл на ринга срещу Джошуа, вместо Кубрат. Обичам го като мое дете. Това, което един спортист може да преживее за няколко минути, може друг човек да не го преживее за цял живот. Не го посрещнаха тези, които го критикуваха, а го посрещнаха дечица. И това беше толкова трогателно. Бих пожелал на всички спортисти да имат неговия дух. Има какво да се научи от него.“