Пререкания помрачиха за кратко уникалната калоферска традиция на Богоявление рано сутринта мъжко хоро да влезе в ледените води на река Тунджа, предава кореспондентът на БГНЕС, който наблюдава събитията в Калофер.

Минути след 8.00 часа, когато свещеникът трябваше да хвърли кръста в Тунджа, а мъжете да играят хоро и пеят първата песен "Залюбила е Василка двама", настана напрежение. Калоферци се разсърдиха, че друга група мъже - гости на града, първи са нагазили в реката. Стигна се до пререкания.

Хубавите емоции и местните хора обаче надделяха и двайсет минути след 8 часа калоферци влязоха в реката, а водата заигра изпод нозете им.

С тъпани и песни групата на мъжете наброяваше 150 калоферци, които хванати за ръце, смело нагазваха в ледените води. Стотици хора, застанали от двете страни на реката, наблюдават ритуала. Така с бавна стъпка, пеейки "Залюбила е Василка двама", мъжете стигнаха до моста на Тунджа, водени от кмета на града Румен Стоянов. Над моста свещеникът хвърли кръста във водата, а белите гълъби полетяха в небето.

За калоферци не е важно кой ще вземе кръста. Важно е да бъдат заедно. Тази година традицията отново е спазена и богоявленският кръст бе предаден на най-малкия участник в мъжкото хоро. Това е 4-годишният Недялко Димов.

Уникалното за България калоферско мъжко хоро е единственото по рода си в страната и се изпълнява в подбалканския град близо две столетия. За обичая се знае вече по цял свят. Местните хора твърдят, че който се хване на мъжкото хоро в Тунджа, ще бъде здрав през цялата година.

Традиционно в нощта на Богоявление мъжете загряват цяла нощ с вино и домашна ракия, пеят песни и се веселят. Никой не ляга да спи.

Според библейската легенда на този ден във водите на река Йордан е покръстен Исус Христос от Йоан Кръстител. Вярва се, че който извади кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив през годината. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има и поверие, че ако хвърленият кръст замръзне, във водата годината ще бъде здрава и плодовита. Ако има болни, те се къпят във водата или се напръскват, където е хвърлен кръстът. Ако времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година.

Според легендата Калофер е основан през 1533 година. Тогава група мъже предвождани от Калифер войвода, "владеели" тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турските кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила Султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приема предложението и се установява в землището на днешен Калофер. През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен "Алтън Калофер" - Златен Калофер. Калофер е опожаряван няколко пъти от турците. Последното опожаряване на Калофер става през 1877 г., когато са избити и всички мъже и градът е разрушен.

На 6 януари се отбелязва и 168 години от рождението на Христо Ботев. Той е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.