63-годишният столичанин Георги Лефтеров хванал крадец в апартамента си на 25 февруари. Успял да го задържи и извикал полиция. По нашенски обаче на следващия ден апашът бил пуснат на свобода, а след по-малко от месец прокуратурата прекратила наказателното производство срещу него.

„Сега съжалявам, че не го пребих. Призовавам хората, които спипат апаш в имота си, ако могат да му счупят кокалите и да го изхвърлят през прозореца. Няма смисъл да търсят институциите. В случая аз се оказах потърпевш, защото задържах крадеца и го предадох невредим“, ядосва се Георги пред „24 часа“.

Дни преди да нахлуе в апартамента му, крадецът позвънил на вратата и се примолил: „Чиче, гладен съм“. Георги го съжалил, сложил му да се нахрани. На другия ден гладният апаш пак цъфнал и мъжът отново го пуснал в дома си.

„Благодарният“ крадец решил да претараши апартамента на Георги, когато стопанинът излязъл да разхожда кучето си. Като се прибрал, той заварил вратата на дома си открехната. Едрият мъж открил апаша скрит под леглото на внучката му. Измъкнал го, съблякъл го гол. „Вкъщи имам пушки и пистолети, не знаех дали не ги е откраднал“, обяснява човекът.

Апашът взел да му се моли: „Чиче, пусни ме. Аз дойдох на добра воля“. „Как на добра воля, бе, нещастник! Сложих го на земята, настъпих го да не бяга и се обадих на 112″, казва Георги.

Пристигналите на място униформени казали, че апашът е стар познайник на полицията, с „богато“ крими досие. Въпреки това, на следващия ден той е пуснат от ареста, а на Георги се пада „честта“ да дава обяснения в IV РУП. Тегобите на Георги не свършват до тук. В деня след кражбата му се обаждат от Хелзинкския комитет, за да проверят дали няма насилие при задържането на крадеца. „Щом ходи и диша, значи не съм го бил“, отпраща ги собственикът на жилището.

Пред полицаите Георги Лефтеров разказва за съмненията си, че Ганчо Найденов е откраднал ключовете на внучката му, когато е идвал да се храни в дома му.

Бърка в джоба на якето му и се оказва прав – те са там, а Ганчо си е отключил с тях. След това пристигат цивилни полицаи, проверяват законността на оръжията на Лефтеров, пишат протокол и изземват откраднатите ключове като доказателство. През това време се прибират съпругата на Лефтеров и внучката му, които едва не припадат, когато виждат проснатия и арестуван крадец в коридора. Ченгетата отвеждат Ганчо Найденов в районното, а случаят е докладван на прокуратурата.

„На следващия ден рано сутринта ми звъни телефонът. От 4-о РПУ искат да водя внучката си на разпит и да вземат отпечатъци. Отговорих, че това няма да стане, детето преживя достатъчно стрес. След това идваха на място да я търсят.

Не стига моите отпечатъци, тези на жена ми, че и на детето…

Лаптопа трябвало да вземат, питат ме дали имам фактура. Преснимах я, отидох да им я занеса. Там на бюрото видях връзката с ключове на детето. Не ми ги дават, трябвало да пиша молба и прокуратурата в едномесечен срок да се произнесе дали да ми ги върне. В същото време ми казват, че Ганчо е освободен.

Отговорих им: „Ами защо не му дадохте и ключовете за апартамента, да ми ги донесе…“, чуди се огромният мъж.

Ключовете от апартамента му, които се ползват от непълнолетната му внучка, все още не са върнати, въпреки че вече е получил постановлението за прекратяване на наказателното производство.