Има  ли универсално средство за борба с вирусната  инфекция в природата? 

С този въпрос се обърнахме към Мария Толева,  хабилитиран специалист по приложения в медицината на биологично активни вещества, извлечени от природни източници, етерични масла и лечебна козметика 

Тя обясни, че още индианците са открили и са научили как да използват това изключително растение.

„Преди  около сто години също е имало световна пандемия, както и днес. Дали  няма  да е полезно  да  бъдем информирани  за  спасителното  растение  на индианците  Уошо , станало  известно  през пандемията през  1817 г. и  основно  проучено до  1944 г., разказва Мария Толева и допълни:

„Това е растение от семейство на целината-  Lomatium dissectum ,  отдавна открито от индианското племе Уошо. Това лечебно растение се нарича още див магданоз.   По-късно големият корен му  даде и друго име - индиански морков. То имасилно антивирусно и антибиотично действие, а също така изразени антибактериални  и  противогъбични  свойства.“

Днес този екстракт се предлага на пазара под името LDM-100.

 "За щастие го има и в България, като основна съставка на антивирусен продукт, но тъй като нямам разрешение от вносителя, не мога да обявя публично името на продукта, а само да информирам всеки  клиент или посетител на електронната ми страница - Здравен център ХЕРБА ВИТА Билкова Алхимия.", обяснява Мария. 

Ето малко от историята на Lomatiumdissectum

Западните индианци отдавна използват  това растение, за да се отърват от много заболявания. Те нарекли лечебния корен на това растение "Дортза", което буквално означава "Кладенец  на силно  лекарство." Берат го през септември и октомври, когато най-богатият  запас  от лечебните му масла е съсредоточен в големия му корен. Той съдържа най-малко пет или шест смоли, масла и есенциални  мастни киселини. След прибиране на реколтата индианците нарязват корена надлъжно, като по този начин се осигуряват  окисляване (полимеризация) на освободените етерични масла под въздействието на въздуха и превръщайки ги в стабилизирани смоли. След изсушаването им , лечебните корени се окачат  под тавана на хогана /традиционно жилище и церемониална структура на индианците/.

По време на грипната пандемия 1917-1918 г. коренът е бил широко използван  от  племето  Уошо,  близо до Карсън Сити, Невада.  Д-р Е.Т. Кребс  старши,  договорен лекар, назначен от правителството на  САЩ  за оказвайки  помощ на тези индианци, остава  изумен, констатирайки, че  те не боледуват  от респираторната  вирусна инфекция.  За  д-р  Е.Т. Кребс  старши това е  невероятно. Как  така грипът "убива като мухи" толкова много народ,  в целия регион, страната и света, а едно индианско  племе  е недосегаемо?   След като вижда  изсушени корени в хоганите  на индианците,  д-р Кребс  ги разпитва  подробно за коренът  "Дортза", за какво и как  се използва. Обясняват  му, че това е „кладенец  на силни лекарства”, който те употребяват  за профилактика  и  лечение на настинки и грип. Тогава  докторът иска разрешение  да  опита  това  лекарство  върху  някои от „белите” му пациенти.

След като прилага индианското лечение  на пациентите  си в Сан Франциско, той заявява: „Те просто спряха да умират“.

Научните изследвания показват, че в етеричните масла, съдържащи се в корена на това растение има съставка със силно антивирусно и антибиотично действие . Има също така изразени антибактериални  и  противогъбични  свойства.

Екстрактът  от Lomatium dissectum  спира растежа на почти всички вируси, бактерии и гъбички в организма, което  помага на имунната  система  ефективно да се справя с вредните микроби, без да навреди на благоприятните  за здравето микроорганизми.

Ефективността на Lomatium dissectum  при елиминиране на инфекции и възстановяване  на здравето е сравнима с тази на естествената имунна система.

Повече  от  пет  университета  са  направили  много изследвания-Карлсън  и  Дъглас от Western Reserve University  в  Кливланд, Охайо и др., където  изолират  лептонин – антибиотик  от корените на (Lomatium dissectum).  Доказват  че  е мощен нетоксичен  виростатик / лекарство  за профилактика и лечение на остри респираторни вирусни инфекции./   Има антивирусно  действие срещу грип, трахома вирус, Лансингполиомиелит  вирус  и много други вируси.

 През 1944 г. в Journal of Bacteriology, том 55 бр. 5 май 1944 г.) е официално съобщено: „ Доказана  е  антибиотичната и антивирусна  активност  на мастните  изолирани фракции от корена на  Lomatium dissectum  за  62 щама  вируси , много видове бактерии, както и за плесени и гъбички. "

Приблизително по времето, когато тази публикация  е популяризирана,  започва  да се разпространява  широко реклама  за "чудотворни" сулфатни лекарства. В името на „модерните“ медикаменти, вече никой не иска да използва старата индийска медицина.

След  подновения  интерес  към  някои  природни  лекарства,     д-р Кребс  младши предал на д-р Макс Барлоу технологията  за извличане, разработена от баща му -  Д-р Кребс-старши.

Мария Толева допълва, че Lomatium dissectum е естествен парафармацевтик /лечебен широкоспектърен  биологично  активен източник/. В конкретен смисъл, природата, по начин, познат  само на нея, е доказан  лечител  чрез  това растение  със  способността  му  за "евристично" /бързо и точно / откриване на  опасните  вируси  и блокиране на  тяхното възпроизвеждане. Това е достатъчно, за да се гарантира  превес на  силите на имунната система на организма,  след  което  той вече  сам успешно  се справя с вирусната инфекция.

В продължение на много векове  тази билка остава притежание на  само няколко племена от  Северна Америка, основно на  индианците  Уошо, които са уважавали великите дарове на природата.

 Въпреки доказаните  ползи на това  растение „белият човек” не го оцени и отиде по добре утъпкания  път  на   западното технократно  разузнаване, синтезирайки и прилагайки на практика  съвсем  небезобидни средства за борба с патогени- вируси, бактерии и гъбички. Старата изпитана индийска медицина  беше  захвърлена  настрана, а цялата тайна  на Lomatium dissectum - дълги години беше  забравена.

„Но в  настояще  време, отново идва  силен интерес към природните средства за лечение, тъй като медикаментите  за борба с вирусните  епидемии  се оказват недостатъчно ефективни и  не постигат  желаното качество - висока ефективност  срещу  новопоявяващите  се опасни вируси.“, споделя още Мария Толева.