Безпрецедентно остър език. Това е оценката, която български финансови експерти дадоха за доклада на Европейската комисия (ЕК) за пране пари.

Текстът беше публикуван в сряда вечерта и основната му теза е в това, че България не разследва качествено потенциални финансови престъпления.

Според доклада нещата стоят така: българските банки са длъжни да подават сигнали до ДАНС за съмнителни трансакции. И банките го правят. Но разследването, което по-късно бива образувано от прокуратурата или контраразузнаването не е качествено, а до правораздаване така и не се стига. В текста се говори изрично за сигналите, които засягат трансакции, свързани с местни политици, пише радио Свободна Европа.

Докладът на ЕК представлява редовен преглед на икономическите политики на страните членки. За първи път в него е отделена глава за прането на пари – една тема, „по която чувствителността нараства в целия свят“, каза пред Свободна Европа източник от финансовите среди, пожелал анонимност. За него проблемът с липсата на разследвания е чисто законодателен, защото на ДАНС е оставена вратичка да преценява сама дали в даден случай трябва да започва разследване. Което лесно може да се превърне в източник на злоупотреби, защото служителите в ДАНС винаги ще знаят, че не може да им се търси сметка за бездействие. Това и става, смята експертът: заливат ги с информации за съмнителни сделки, а те просто не реагират и толкова.

Юристите, с които Свободна Европа говори, не споделят тази гледна точка. Те напомнят, че ДАНС е публичен административен орган, който има нужда от оперативна самостоятелност – нещо, което е заложено в понятието за „право на преценка“. Инак контраразузнаването, а и никой друг орган, не би могъл да функционира нормално. Правната гледна точка към проблема с прането на пари е следната: всичко опира до контрола. В дадения случай става дума за парламентарния контрол над дейността на ДАНС. Ако в законодателния орган липсва воля за упражняване на адекватен контрол, то нищо чудно, че ДАНС би бездействал. А има и втора хипотеза – парламентът да упражнява контрол, но с точно обратен знак: като чадър над заподозрените.

Ролята на политиците в бездействието на ДАНС е тема и на самия доклад на ЕК. В него се казва, че две трети от сигналите на банките за съмнителни трансакции се отнасят до местни политици. И че по тези случаи не се стига до правораздаване. „Потенциалните финансови престъпления не се разследват качествено“, пише в доклада. И още едно заключение, което опира до политическата воля: до момента няма значим напредък в изследването на пречките, които спъват подобни разследвания и превръщането им в годни доказателства на прокуратурата.

Брюксел прави силно критичен преглед на системата за борба срещу прането на пари у нас, която продължава да има съществени слабости, въпреки че е била подложена на своеобразен мониторинг по проблема от международния комитет Moneyval между 2013 г. и 2017 г. Към края на 2017 г. слабостите не са били преодолени, но страната е извадена от проверката през юли 2018 г., след като е приела промени в закона. Те обаче не са довели до качествена промяна в тази насока.