ДАНС и прокуратурата в България не разследват качествено потенциални финансови престъпления в България, свързани с пране на пари от политици.

Две трети от сигналите на банките у нас до ДАНС за съмнителни трансакции се отнасят до местни политици, но впоследствие по тези случаи не се стига до правораздаване.

Това става ясно от доклада на Европейската комисия, която в сряда представи редовния си преглед на икономическите политики на 27-те страни членки по линия на т. нар. Европейски семестър. За първи път в него е отделена подробна и изключително критична глава за прането на пари, пише mediapool.bg.

Преди дни ДАНС вдигна на крак половината държава – хиляди фирми, неправителствени организации, политически партии, фондации, спортни клубове, адвокати, че дори училищата и детските градини, да подават в агенцията планове за обучение на служителите си срещу прането на пари. Неподаването на декларациите в срок рискуваше сериозни глоби. На този фон Еврокомисията алармира, че самите служби и правораздавателните органи, които трябва да се борят срещу прането на пари, всъщност си затварят очите, когато става дума за политици.

"Потенциални финансови престъпления не се разследват качествено", констатира Европейската комисия. "2/3 от съмнителните трансакции, докладвани от финансовите институции в дирекция "Финансово разузнаване" (в ДАНС, б. р.), включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат необходимите правораздавателни действия", се изтъква в документа.

Според ЕК няма значим напредък до момента в изследването на пречките, които спъват подобни разследвания и превръщането им в годни доказателства на прокуратурата.

Брюксел прави силно критичен преглед на системата за борба срещу прането на пари у нас, която продължава да има съществени слабости, въпреки че е била подложена на своеобразен мониторинг по проблема от международния комитет Moneyval между 2013 г. и 2017 г. Към края на 2017 г. слабостите не са били преодолени, но страната е извадена от проверката през юли 2018 г., след като е приела промени в закона.

България все още не е финализирала и не е нотифицирала основния инструмент за борбата с прането на пари и финансирането на тероризма – National Risk Assessment, отбелязва ЕК. И подчертава, че специално трябва да се адресира проблемът с корупцията, която е основната предпоставка за прането на пари. "Властите трябва да покажат устойчива тенденция към ефективно разследване и внасяне в съда на достатъчно случаи на корупция по високо равнище, включително по отношение на политици", посочва ЕК.

В средата на февруари се разбра, че държавната петролна компания на Венецуела Petróleos de Venezuela (PDVSA) е превела 60 милиона евро по доверителна сметка на български адвокат в Инвестбанк. Сигналът за предполагаемото пране на пари в полза на режима на Мадуро дошъл от партньорски служби. Впоследствие Инвестбанк се защити, че е действала законно, а службите също отрекоха да имат вина за аферата.

Според последния доклад на финансовото разузнаване в ДАНС, който е за 2017 г., службата е получила 3066 съобщения за съмнителни операции, като 80% от тях са от банки. В резултат агенцията е образувала 1283 оперативни преписки, а 738 са класирани за "информационно-аналитични цели". 760 информации били насочени към други служби – от тях 468 към други дирекции в ДАНС, 281 към МВР и само 11 към прокуратурата.

През 2017 г. са спрени общо 19 операции на стойност 1 923 468 евро.

В доклада на ДАНС за 2017 г. няма данни за съмнителни преводи на политици или други лица на висши държавни длъжности.

В предишни документи на финансовото разузнаване се посочва, че много често преките участници в съмнителните операции са подставени лица и рядко може да се стигне до организаторите на схемите.