Майката на Васил Левски е жертва на страшно клане в края на игото.

През Руско-турската война от 1877-1878 г. градът да Апостола е обезкървен и разорен, пише 168 часа. За да се спаси от ятагана на поробителя, Гина Кунчева сама слага край на живота си.

По време на бойните действия карловските българи и турци сключват договор за взаимно покровителство. Според документа, ако русите влязат в града, християните ще защитят мюсюлманите. Ако ли нахлуе аскер, мохамеданската общност ще стори същото за християнската. Случва се първото.

Местният хронист Васил Попов е документирал в полето на една книга: “Днес на 12 юлия на тази 1877 г., когато правихме изпит, известиха, че идат русите. След това излезе всичкият народ заедно с всичкото свещенство, за да ги посрещне, и след един час дойдоха.”

Казашка сотня е посрещната с хляб и сол, църковни песнопения и “Да живей Александър Николаевич!”

“Най-после се установиха на източния край на града - продължава летописецът. - След това взеха от турците оружието им и го раздадоха на българите. После, след като обядваха, отидоха за в Калофер и на другия ден пак дойдоха.”

Мюсюлманите са обезоръжени, но косъм не пада от главите им. Българите изпълняват своята част от договора. Няколко благодарни чалми веднага тичат в Пловдив и докладват ситуацията. И Кямил паша потегля на север с 10 000 редовен аскер и 2000 черкези и башибозуци.

Проф. Иван Унджиев пише: “На 30/18 юли следобед турските войски обградили Карлово и нахлувайки от всички страни в града, започнали да избиват българското население и да ограбват къщите и дюкяните, ревностно подпомагани от местните турци, забравили споразумението и договора за взаимно покровителство.”

“На 2 август (22 юли) сутринта - сочи професорът - около 2000 помаци и черкези, дошли нарочно за плячка от Чепино и Пазарджик, нападат на свой ред града и под покровителството на войската продължили с още по-голямо настървение нейното дело; избиват мъже, жени и деца и ограбват всичко, каквото им попадне в ръце - пари, стока, покъщнина, та дори черковните складове и одежди. Скрилите се в черквата жени и мъже били изклани.”

Геноцидът над карловци продължава половин година. Това време е запомнено като Страшното. Около 900 са жертвите, сред които и Гина Кунчева. В първите дни на свободата Петър, по-малкият брат на Васил Левски, моли Найден Геров за служба и препитание: “Защото майка ми, като се давила в гираня на Иван Фурнаджийски, само е останала сестра ми с четири момичета, как, молим Ви, можат да се прехранват, когато се надяват на мен.”

Гина Кунчева е погребана в двора на черквата “Св. Николай”. Гробът обаче е заличен и забравен. По-късно на произволно място е вдигнат паметник с ограда. “Така - обяснява Георги Тахов през 1974 г. - десетилетия съществуваше един мним гроб, един къс земя, който само чрез надписа бе свързан с майката на Апостола.”

Костите са открити при изкопни работи за канал. Копаели войници от местното поделение, където е служил и баща ми. “Коленичили върху земята - пише той, - те докосват пръстта и откриват останките на Гина, между които и белегът - монета, която майката на Левски е носела завързана на черната си кърпа…”