Преслава Неделчева е майка на Христина, която тази година се дипломира с отличен успех в училище "Васил Левски" в Русе

Достъпни ли са сградите, аудиториите и общежитията на Софийския университет за младежи с увреждания? Оказва се, че не са. Какви са възможностите за обучение на студенти с физически увреждания в специалностите на Софийския университет и достъпен ли е той изобщо за тях? Тези въпроси поставят новоприетата студентка Христина Иларионова и майка ѝ Преслава Неделчева от Русе два месеца преди началото на академичната учебна година, предава БНР.

Христина Иларионова тази година се дипломира с общ успех 5,94 в Средно училище "Васил Левски" в Русе. Позната е от телевизионни, вестникарски и радио репортажи като едно от децата на кампанията "Българската Коледа". Тя премина през всички трудности на образователната ни система и успешно приключи с поредния етап. На прага на следващия обаче - университета, я чакат нови.

Христина била приета да учи по второ желание Португалска филология, но "там, където се провеждат лекциите, не е достъпно". Искала да учи Испанска филология, но малко не ѝ достигнало, за да влезе - там лекциите по специалността се провеждат в Ректората, където на документи има достъпна за нея среда.

"Испанският ми е желание и мечта, обаче като няма, и португалският става. Обаче там не е достъпно. Сградата, има стълби, има "рампи", които въобще не са рамки - много стръмни и неудобни. Отделно вътре асансьорът в едната сграда не работи, а в другата е много тесен и количката не влиза."

Майката на Христина - Преслава Неделчева, решила да отиде да види на място дали уверенията на академичната администрация за достъпна среда отговарят на действителността, включително за сградата на Ректората:

"Човек в количка не може да го ползва. Отстрани погледнато, е достъпно. Има инвалидна тоалетна, но тя се намира в мъжката тоалетна, вратата не се затваря. За да отиде човек с увреждания до тоалетна, трябват още двама човека с него - да преместят количката", разказва Преслава Неделчева.

Базите на филологиите разполагат с рампи, "но това са две метални шини на едни стръмни стълби, въобще не можем да се изкачим", свидетелства още майката Преслава.

"До един асансьор са пак стъпала и пак рампи. В момента асансьорът не работи и се надяват да е поправен. Тези надежди от 2 години се споменават и се мисли по въпроса. Съответно е за един човек - здрав, прав. Един тесен, дълъг - количката не влиза."

"Доскоро имало един студент - с голяма гордост го съобщиха, че той се е справил, въпреки че нямало асансьор в корпуса. Сложили са му парапет, "и той така много добре се дърпаше". Той се е дърпал на това нещо, а те с гордост го казаха - че са направили достъпна среда", продължава разказа си майката.

По настояване на омбудсмана е в ход проверка кой живее в по-широките стаи за инвалиди в общежитията, уточнява още майката на студентката с увреждания.

"В момента са заети и няма други налични такива стаи. Два месеца минаха, нямаме отговор. Казаха – ние не можем да изгоним хората, вас да настаним. Викам, една стая ли имате за цяла България? "Две са стаите и двете са заети. Търсете си квартира. Започнах да търся квартира, не мога да намеря да е достъпна - вход без никакви стъпала…"

Така семейството вече е готово и на този ход - да плаща наем в София, но за апартамент в достъпна сграда.